Ръждясала фабрика

Живея в фабрика ръждясала...Гноясала...
А всеки работник гладен е. За ракия жаден е.
Хърбав, счупен, болен, миризлив...
С пъпки, афти, хиф и тиф...
Приятели са ми... и аз живея с тях.
Пушим сас и топим във майонеза хляба.
Пием боза и си делим по равно коза.

За нощна смяна пак се правим зле...
С гащи дочени към фабриката крачиме...
Деад-метъла и траш-пънка от душица тачиме...
И по пътя от моста на влюбените драйфаме...
Пръцкаме и дръжките във рейса шлайфаме.
С шкурки стържем, прайм стружки и опилки...
С отверки върху седалките гравираме...
Серем, цапаме и онанираме...
На вашата култура гордо се изсираме...

Отиваме за работа, за нощна смяна...
Туптят във такт сърцата от стомана...
За обществото днес сме като за стомаха язва-рана...

Живеем ей-така, като признаци от соц-а...
И скитаме нощем край турбините на ТЕЦ-а...
По ръждата се катериме като гекони...
И си правим дрехи-къщи от найлони...
В братство, равенство и мир...

Кремикровци е наш, и цялата околна шир...

По цял ден кибичим и хард-сръбско бичим...
Жмел жулим и цигли от цимент полепнал шкурим...
Чадим, сееме, култивираме, берем и вадим...
Даряваме децата ви със... радост... светлини!
...Ацетон и всекакви летливи етери!...

Хей, деца, Дядо Мраз дойде!!!
Хайде всички да се налъхаме с кале!!!