Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Празно - Страшен

В живота празен, макар и препълнен, се чувствам изпразнен...
Но не в добрия смисъл...
А по скоро непотребен, със смисъл непонятен...
Реплициран, многократен...
До безсмислие повторен...
По кадър забавен се правя на забавен...
И пулсирам в'всеки кадър...
Болезнено шаблонно, механично, мъртво, скучно и статично...
В цикъла заспивам и във цикъла съм буден...
...и чакам да бъда събуден...
От кого? Защо? Аз сам себе си приспивам...
Да съм буден смисъл не намирам...

Деня е сив, студен, сковаващ...
Пулсирам, бълнувам и припадам...
Не и днес пак...Писна ми...
Главата ми е пълна със бургии...
И малки чукчета... Габърчета, забиващи.
Обграден от хора, онаниращи...
Храчещи живота си, умиращи...
Сиви мозъци, на паважа разпилени, смазани...Гарвани кълвящи ги...И хората кълнящи ме...
Чувствам ви... Псувам ви...
Бягам от вас и в гнила гнус препъвам се...
Глави с коси - глисити, гризещи главите им... Тълпа - хора - смрад гнусяща, капеща, разложена, воняща...

Чувствам се във хорър, чат-пат, промеждутъчно...
В филма съм...и то достатъчно...
Защо ми трябваше пак да сънувам...?
Ставам, якето обличам и чорапите обувам...
Напред към светли бъднини летя, не се страхувам...
Уча, бачкам, просперирам и умувам...
Та-ра-та-таа-та-тааа!!!
Просперитеееет!!!
Ураааа!!!
Наапреееед!!!
...
Публикуване на коментар