Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Сам... Tам..
Понесен в мисли...
Отвеян, замечтан...
Губя себе си тук, търся недостижимото там...
Стискам зъби
в опит да се впиша във живота сив.
Изгубих красивото, сега съм просто жив.
В живот - физиологична функция.
Живот - прост, далече от величие.
Затворил очи, потънал в безличие.
Разкъсан между случки, хора, образи...
На чужд влак, по чужд път возя се...
Изгубих шанса...или още има го?...
Стискам зъби и вярвам сляпо...
Но в какво?
Нима не виждаш живота накъде отвежда ни?
Мечтите - убива, очите - премрежва...
Нима сляп си? Той ослепи те?
И в сивота уби мечтите?...
...
Други бяхме, други...
Дните по-топли бяха, а нощите - красиви.
Цветовете - по-ярки, живи...
...
И сега пак смеем се, но някак сиво, вяло...
Виждам те, ти виждаш мен...
И пак продължаваме сами направо...
Всеки в свой свят свил се.
Със съдбата отредена, примирил се.
Споделяме... планове и бъдещи успехи
...за живота ставащ "все по-Happy"...
А всъщност копнеем за онези дни и нощи...
И отминали моменти.
Когато бяхме заедно. И живота друг бе...
С мечти и вино опиянявахме се...
А сега с работа и учене...
Заробваме се...Сами заблуждаваме се...
Публикуване на коментар