Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Нямаме време...

Изгрев слънчев над София...
По халат и пантофи...
Утринна свежест...
Отправям поглед към хоризонта...
Далечното, непознатото...
Неоткритото, неосъзнатото...
Част от всичко съм, но само от перваза...
Искам да съм горе, но нямам воля (дори) от блока да сляза...
Нямам воля, нямам време...
А времето отива си... минава покрай мене...
Аз съм част от нищото, (но) част себе си осъзнала...
Част, малка нищожна, невписана в на големите плана...
Каде е силата ми, в едно да заживея...
С огъня да горя, с водата да се лея...
И тая шир да бъде част от мене, а не аз - нищожна част от нея...
Искам нея да поема и с нея да се слея.
И нито само аз да бъда част от нея, нито само тя - от мене...
В идеален равновес...
...(като) екосистема в лес...
Да бъда жив, втъкан във на живота нишките...
А не някой, отскубващ (само) на конопа нишките...
Вплетен,в корда, в мрежа от омраза (...впита...)
От страх пълзя, по пода лазя...
...с поглед устремен нагоре...
Всички мразя!...Всички мразя!...
Не, не искам... Не мога (така) да живея...
Нямам време да се смея... Нямам време да обичам...
Сам по улиците скитам...
И мене да обича, никой време не намира...
Време няма никой, зает в шира да се взира...
Цели търси и намира...(Уж)...
А живота си отлита.
Времето минава. Любовта овяхва. Земята ни пресъхва...
Да отлетим на юг не можем...
Не можем (днес за) утре да отложим...
Идва нащо време...
Във времето да се разложим...
Времето сега е, основи да положим...
Да се съберем, да вярваме, да можем...
Или пак да се изложим...?
... Нямаме време...
Публикуване на коментар