Търсене в този блог

сряда, март 25, 2020

Слушам Бойко объркан и неефективен в хоум-офис карантина



Здравейте,

Аз съм СашоРапаБате и си пропилявам времето в глупости. Станах на 34 и реших, да напиша тази изповед. Нищо не ми се получава "като хората", особено в професионалната и лична сфера, от край време. Пример (за професионалната такава) - смених работата си с друга, която ме стресира и обърква доста (но то кой ли не е стресиран в наши дни). За личния си живот - няма да говоря...

Не съм доволен, че живея сред глупци, в царството на полицейщината и рестрикцията. В калната ни тоталитарна страна властва страх, а душите на хората са свити (поне моята).

Не знаех какво е депресия, но последните години май живея подвластен само на нея. Всяка година чаках лятото да ме излекува, ама то какво ли лято ще имаме тази година - под карантина.

KYP за куките и власта, ДА на декриминализацията на марихуаната (и човешките права и свооди, ако може да кажеш "да" на нещо такова. Най-често си оставаме само с думите, поне тук - б.а.).

Тайно бленувам да се махна от БГ, но явно нямам смелост, закопан да плащам ипотеката на малката си панелена кутийка, с която сам се обвързах. А и се чудя не съм ли вече твърде стар. Блазни ме Испания, но не знам езика (същото важи и за Италия), влюбен съм в музиката и културата на Острова (UK), но не понасям времето, храната и native англичаните, с доста изключения, но все пак, като цяло... Мислех и за Берлин, ама съм забравил немския, а и нямам приятели там (то къде ли вече имам).

Да се оплача ли и за професионалното си развитие? След едногодишна работа във Варна като еколог (бакалавърската ми специалност), се върнах да уча медии за да покорявам БГ шоу-бизнеса. Напушва ли ви смях вече?... В резултат - 10-тина години бачкам по кол-центрове и BPO аутсорсинг фирми, отвратил съм се от медиите и БГ шоубиз-а у нас, и единственото което искам е да хвана гората (но се страхувам да не умра сам, както най-вероятно и ще стане).

За край - да бъдем малко по позитивни, въпреки че времето е скапано, чувстваме се сами (поне аз) и подтиснати. Дано оцелеем до лятото и имаме шанса да избягаме нанякъде. Завършваме оптимистично с този социален бенгър* (*разбирай аудио-визуален шедьовър) на брат ни vanko 3D - слушам Бойко / slusham Boiko, cheers и наздраве, че си е е*... и т.н.

Искрено ваш,
А. Недев