Прописах да ви се оплача отново (или как през 2021-ва не станах програмист)

Януари 2021 - Решаването - THE BREAKTHROUGH moment!

Реших да пропиша отново, най-вероятно в резултат на всечовешката нужда да се одумаш, да си излееш душата, която отново ме бе налегнала. Интересното е (или пък не чак толкоз), че тази нужда за себеизразяване винаги се засилва в моменти на трудности, когато просто не издържаш да изкрещиш пред студения и враждебен свят, да излееш таящата се в душата мъка пред света (който обикновено я и предизвиква, или по-скоро неумението да се впишеш в него). Та... прописах отново, поради възобновеното (а и явно, при мен, нестихващо) желание да се оплача пред света. Прописах (отново) за да ви помрънкам (пак)... 

То не че имаше за кво да пиша, но не че и някога това е било нужно... Писането е яко, като хоби, по-скоро малко хоби (как е хоби в умалителен вид - "хобийце" ли?, хм... -б.а.), което занимание, може да се изхранва от самосебе си. 

P.S. Забравих да ви спомена, че съм и MC, така че... надежда всяка тука оставете (за който знае, който не, и той скоро ще скипне, поради неразбиране... - б.а.). 

Ден 2-ри

На ден 2-ри от моето бездействие, реших да се откажа от програмирането поради проблеми с концентрацията, вероятно породени от хиперактивност. Или понеже не ме кефеше, убиваше ми душата… А и нали бях артист, викам, по-добре беден, но не и продаден! 

Така де, леко позастаряващ и объркан, още повече - в душата си, поради натежаващите мисли и обстоятелства около живота си, реших да заеба всичко и да се върна към корените на генгста-рапа, преди да съм навършил 35 (тоест, в близките месеци). 

Пуснах си един безумен клип на Partiboi69 B2B Mell G и си казах -->  Копеле, аз съм човека, трябва да блестя, не да изчислявам като елка, да кодя кат' нърд, макар и за 5K, макар и за 6…:/ 

Така и така щяхме да умрем, поне да бехме гърмели свестно преди тва! 

А и винаги можех да се върна към корените си, тоест земеделието…

Планът ми щеше да бъде смел или самоунищожителен (само времето щеше да покаже). В резултат от него - всички ние, от мойта бандa, или щяхме да бъдем наистина щастливи, или подхлъзнати сериозно и безвъзвратно непредотвратимо от житейските неравности и зависимостта си към алкохола и нEкои опиати (или, по-скоро - 'вдигачи'), по кОпони, афтъри и банкети, явно… Да видим кво щеше да стане! Решението бе взето --> ДА ГЪРМИМ напред!

...

Всъщност "ние" нямаше, бяхме само аз, котката ми и мойто въображаемо хип-хоп крю, но както и да е, мисля че схванахте накъде отива сюжета…

Ден 4-ти (неделя)

Реших да се откажа от програмирането отново, този път окончателно, щото цял ден не ми се получаваше. Явно съм easy-giveup-person, quitter и така нататък, но к'во да правя, ще си нося кръста, макар да съм атеист. А и като се замисля, не е изключено скоро да се обърна и към религията, в резултат на отчаяние и себе-не-реализация. Може би будизъм, щото ми звучи най-айляк, а и гледах едно клипче в тубата, което бе в синхрон с мойто моментално чи (на куитър и изи-гивър). Бе, е*ал съм му майката…. Писна ми да не мога да взема решение! 

Забравих, че съм растафари, я да свия една…

В следващите 15-20 минути се опитах да зачета книга, помислих какво ще правя сега (с елемент на лека паника), намислих си да си направя списък - what to do list, дори се развълнувах, че почти се чувствам жив, поради факта че ми предстояха неясни и може би вълнуващи решения в живота…. и помислих малко върху евентуални решения на грешно ремонтирания ми (или по-скоро интериорно ситуиран) апартамент в който си циклех, мъчейки JS последните 2-3 месеца. И така и така не се наканих да си пуска музичка. Така де, пускам!

… Ъ пускам.

Добре че беше хуморът и генгста-рапа, които все още ме държаха горе. 

…Все още не си бях пуснал нищо. АЙДЕ ВЕЧЕ ПУЩАМ! 

Пуснах си някво чилче с няква мацка дет си пийна патронче мента (или поне на това приличаше, но едва ли, понеже тва беше клип на HÖR BERLIN (Widows Collective - Yulav / January 16 / 9pm-10pm). Напоследък слушам все по-малко рап понеже намирам все по-малко, който ме кефи (наречи го липса на желание, или mood. Желание имах само за МОЯ РАП, и то рЕдко… - б.а.). Абе, rock the beat, rock the beat… и карай да върви!

Кефя се на мацки, които рапират. Кефа се на яки мацки. 

31/01/2021

"Може да съм малко тих, но съм дискотечен тип,

Код малко писах, ся ша вкарам нЕкой хит"

…

ЛЯТО 2021 

Партита, фестивали, море, speed, acid, shrooms… Кратка бурна връзка с много готина мацка, но скъса с мен, а и май не е за мен. Втора кратка връзка с прекрасен човек, но пие много и си губи живота, така че трябва все аз да и го намирам, напомня ми на мен, но преди време, а аз вече не исках това… плюс това по едно време взехме да не се понасяме изобщо). Следва почивка в чужбина - Хърватска, острови, море, на гости на стара любов, секс, наркотици, хард техно, после - разочарование, отчаяние и меланхолия по отминаващото лято… Случайна забивка от отчаяние и похотливост след употреба на стимуланти на Кристал в София. Есен е. Отново лудост, отчаяние, преследване, обяснения в любов (на мен, не от мен - б. а.) и директни послания за деца (ааа, още не сме готови за такива май… - б. а.), после самота…

Иде зима… Нов лъч надежда, нов шанс да бъда себе си и да се вдъхновявам… Опасения, че накрая всеки е сам за себе си и моето (моите планове) преди всичко. Ще видим…

…

12/19/2021 - Равносметката

В последния месец на една от най-яките години в съвремието ни - 2021 сядам за една своеобразна равносметка  на събитията и фактите от годината, защото когато фактите говорят и събитията гърмят. Не станах по-ясно изразяващ се, ама поне продължавам да си се мъча да щракам върху копчетата на клавиатурата когато намеря желание (за нещастие - рЕдко. Или пък за щастие ли…).

В края на годината се оказа, че не мога да пиша хубави рап текстове и най добре да се откажа преди да съм почнал да се повтарям, кат някой рапЕри. Кат' повечето рапъри, бай да уей, или поне тези, които много, ама много го искат често да ги виждат и всички да им се радват. Да са рапъри, да им се кефят пичките и да са гъзари, флексващи с новите си дрешки, коли, женипарипотоктечениефлоусосиджус, примерно… Като всяко нещо, и за това се иска желание (и жертви). Е, аз явно ги нямам.

Та реших да се жертвам доброволно сега аз като козел на заколение да придам в жертва час два от моето време, бидейки сцепен и спрял, преял с китайско. Емси хитаджия, рападжия, дискотечен хъстлър, мръсен рейвър, копеле. Дискожокей и дисководещ от класа. Със вкус. И Стил. Емсито на родината. В хармония и с лукса, и с природата. Природен човек, естествен артист. Да, това съм аз, казах ви вече че съм и рапър, нали? Ма не мо'а напиша един келяв текст, изхабил съм се, преескпонирал съм се, копеле. Даже в момента това не го пиша за вас, да ви информирам или забавлявам по някакъв начин, аз го пиша колкото да не спра да пиша съвсем и да си призная че и това няма да го бъде. Абе, ебал съм го… Пиша си да си се оплача, да си излея мъката!

Като цяло, година беше добра. Оцеляхме, държим се още. Не идеална, но не и лоша. Може би намерихме любов, или поне някаква любов определено намерихме, ама кво разбираме ние. Взехме си рибки, MAFIA III Definitive Edition и доста дрешки, за които не спряхме да си пръскаме парите. Ходихме на един хип-хоп ивент, който беше коледен базар, от който пък, не си взехме нищо (да има за рибките). Парите взеха да не ни стигат. Шибана инфлация, копеле, цените не спряха да се вдигат, ето, от това не съм доволен, намерих едно нещо!

То пък сега ще излезе, че съм некъв 'баси позитивния. Уверявам ви, не е така. Просто нямам време вече да се сърдя на себе си и света и каквото такова. Е*а, ям, спортувам, друсам, живея. Ебал съм го! Ето, казах го...

P. S. Не станах програмист, забравих да ви кажа, но поне не съм и безработен.