Чичо Гошо мрази Емо-тата

Понеже всичките са такива едни намазани, накачулени с обички и имат смотани перчеми, из под които го гледат с малките си злобни очички, копеле... Освен това не слушат неговата ХУБАВА МУЗИКА (а.к.а. добрия стар сръбски турбо-фолк:), а некви изчанчени педераски китарни дрънкания... Деба... накаде отиват тез деца ве, накаде отива тва бъдеще, думи нямам просто... Обичали да се нараняват сами? Боже-е-е, ама като ви хвана аз с една точилка и като ви подпухам, ше се види обичате ли да се наранявате сами или ...обичате аз да ви наранявам... Деба!...Думи нямам...Тва е... Крива младеж, криво бъдеще...

За повече инфо:
http://vbox7. com/play:a8b57eb0

Бай Минчо'с РАП!!!

Бай Минчо бе раздран на паве и дишаше зле..
Нанякаде гледаше и тук таме храчеше...
Смазан по пътищата хорски, гледаше сборски,
или...
Както гледат хората на селски сбор,
Тъпчеше по тор.
С галоши, кални, мазни...
С миризма, струяща, яко дразни...
Но него и за миг не го ебе,
шот не е човек койт' се мазни
По-скоро - пие, псува и бързичко се дразни...
Даже може да те прасне,
зад врата,
с една бутилка, празна, от парцуца,
във торбицата укрита.
Първо рита, после пита...
Граби с шепи мазни
в пити захаросани,
Окапан с нафта,
борец за праф'да
и свобода!
Човек - народен
Жив, забавен, разговорен...
С манта - дочена, окапана
И цигарка във устицата захапана.
Пофи със усмивка ДЪХовита
'Деграде' бил?!? Кой те пита?...
И в историйката китна,
рима литна...
Фрий, освободена, далеч от схема
Крива свободия...
Пия пак ракия...
На село на гезмето,
скачам в погото, което
пак ще разтресе земята
Щот на юнаците играта
(и свирнята)
Ти влиза право във душата...
Под небето, над земята
Редя рими във колата
Стил Д.Р.Е. и не ме ебе
Махалата се тресе.
С бай Минчо под ръка,
ви заливаме с парцуца
Хип-хоп парад мейд ин Холивуд
Разврат и оргии в Студенткси хууд
От богаттите крадеме пиене
и с бай Минчо после пиеме.
Изживеявам се кат' Робин Худ,
благороден, но не чут...
Ъндъргаунд,
в почвения профил скрит...
Фрийстайл скит 'Згид"
С поглед крив,
кЪт ги редя съм щастлив -
пулсиращ, импровизиращ...
Жив!...
Див!...
Да ме спреш е нвеъзможно, бро'
С бай Минчо сме в едно...
Вива ла Бай Минчо!
Резпект фор ма мее-е-е-еен!
Ше се видим в други ден!
...И...
'Ако не съм ти РАП, ше си говорим пак!!!'

Чичо Гошо пуши нон-стоп!

Чичо Гошо бе надран като животно. Главата му беше цялата в желе и муаше халва, която се стичаше частично, разтворена в лигите му. Беше зле. Издаваше звуци, седнал с притворени очи на една пейка. Бе си зел бирица, която го досмачкваше. Главата му беше като бетониран паратропер. От време на време губеше съзнание за миг и се олюляваше заплашително наляво-надясно с доволна напушалска финзиономия. Хилеше се идиотски и се плюеше сам себе си. Зе си хляб и майонеза и зе да гребе с залъци направо от бурканчето. Окапа се целия. Бе прасе, но бе щастлив. Едно щастливо доволно дебело животно...
Падна назад от пейката и заспа...
Каква кратка приказка...
Уаазааааааап!?!...
Датз олл фелаз!...

Чичо Гошо работи на терен...

Чичо Гошо стоеше в офиса (кръчмата) и биеше мухите, които кацаха по масата му. Нервен бе и отпиваше от една малка стъклена чашка глътки топла ракийца. Лято бе, но вентилатора не работеше. Стоеше, пиеше, потеше се, мухите биеше... "Един чудесен ден'', каза си и продължи със своите занимания до края на деня. После се прибра, по пътя мина през бакалията за кило домати и олио, понеже беше свършило, а салата без олио не е салата. След минутка си хвана ансансьора, качи се на етажа и се пльосна на фотьойла, пусна си мач, наля си ''хоум гроун ракия'' и се отпусна на креслото. Заспа, заспа и захърка...
По телевизията пуснаха ''Хит минус едно'' и Дони му запя: "Страхотен, де-е-ен, аз избрах си сега... Аз избрах страхо-о-о-отен ден...'' Чичо Гошо, обаче, навярно, отдавна спеше и не слушаше Дони. Па и хич не му бе почитател, от край време. Чичо Гошо си тачеше сръбския Турбо-фолк и всичко друго за него бе педалски лигавщинии или...музика за откачялки, дето трябва да ги държат в лудницата, а не да ги пускат по ''тиливизора'' да развращават младежта, гиди простаците им с простаци...
На следващия ден Чичо Гошо стана с утрешното предаване на ''Скат'', завря си едно ''кайве'' в джезвенцето, капна 15-16 капки ракийца (колкот за вкус) и се излегна на стария продран фотьойл. После, след като жена му отиде на работа, (тя работеше в един студентски стол като готвачка) се отправи с делови устрем директно към офиса (кръчмата). Седна на една маса, поръча си ракийца, ''сложи едница на "Манчестър'' и се зае да изтребва нахалните мухи кацащи по масата му (и съответно - залепващи за нея, тъй като Минчо - Бармана не си даваше мно'о зор да търка масите с влажна бухча, пък и пестеше от верото...).
В офиса бе лек безпорядък. Така го обичаха неговите служители и гости, демек - кварталните пиянки. С две думи - ''хора - душици''!...
Деня на чичо Гошо мина по старата програма. Прибра се и заспа на фотьойла отново. И на другия ден - отново. И на другия... И на по-другия... И на по-по-по другия, също. И така, докато един ден чичо Гошо не се замисли...
Беше в кенефа и четеше ''Шок''. Некви клюки за живота на Лепа Брена. Тя за него бе икона!!! Най-голямата, най-великата!!!...Просто на тая земя няма такава и никога не би се родила...!!! Както и да е, де...Таа, не знам каква точно асоциация направи чичо Гошо и на базата на какво, но в един миг, осъзна простата истина, че живее еднообразно и... доста неекологично, примерно. Прииска му се... да живее както преди, на село. На чист въздух, на вятър и припек, под откритото небе. Прииска му се... да забрави за офиса, макар и за един ден и да поработи на терен...
Речено - сторено! Чичо Гошо стана призори и наточи инструмента си. Беше четвъртък, 24-ти април. Наметна посъдраната си дочена манта и обу галошите си. Погледна се в огледалото. Нещо липсваше. Нахлупи и стария си ТКЗС-арски каскет. Сега вече беше ...истински!
Хвана градски транспорт до Кокаляне. Не дупчи билетче, естествено... Оттам - направо в бащината си къща. Беше позапустяла, но и... напоена със спомени. ''Стара спретната къщурка с две липи отпред'', които, обаче, беше отсякъл преди две години, за да продаде дървесината срещу някой лев на местното лесничейство. Отвори ръждясалата връта, която изкърца балгозвучно, и навлезе с горда стъпка, стъпквайки хилядите червеи, мравки, ларви и акари, които неминуемо се изпречваха на пътя му. В този миг той... Той беше човека!
Застана изгърбен на къра. Слънцето напичаше към пладне. Отоври си бира (не пиеше ракия понеже днес бе решил да работи) и хвана с груба длан твърдия си инструмент. Стисна го... Надигна го... Извиси го към небесата и с груб тласък го заби в мекия субстрат. Изхриптя (по-скоро - изгрухтя) и го завлачи с мъка назад. Изпоти се, зачерви се, подивя и се развихри...
В близките 65-70 минути приличаше на Таз в действие...
Накрая, след като бе изпил 3-4 бирички и слънцето го бе понапекло доволно, чичо Гошо седна на една празна пластмасова щайга, която до скоро бе пълна с картофи за разсад. Запали си поредната ''Арда - качак'' и се усмихна с умиление. Цялото поле, бе пред него. И цялото бе засято с... картофи. Чичо си беше свършил работата като истински професионалист. Сега можеше отново да се върне към стария си, безгрижен лайфстайл и да го кара така докато настане време за... вадене...:)

Из "Наръчник на любителя-микробиолог":

Здравейте, приятели. Убеден съм, че всеки един от вас, все някога е искал да има домашен любимец. Я котка, я хамстер, я някоя друга "гнусна и миризлива", според родителите ви, твар. Ето ви една чудесна идея как да се сдобиете с цяла колония домашни любимци, които никога не биха опикали персийския ви килим (в случай, че вие или родителите ви притежавате такъв...)
Най-тържествено бих ви предствил един нов клас универсални супер домашни любимци - актиномицетите. Това са една своеобразна и уникална група низши гъби - толкова пухкави и сладурести, че не бихте им устоили дори да бяхте адски стиснат и коравосърдечен тип... Спечелих ли вниманието ви...?
"От каде могат да се намерят актиномицети, и как се отглеждат тези чудни твари" - ще запитате вие. А аз съвсем закономерно ще ви отговоря, ( в случай, че ме запитате, което, убеден съм, ще направите...рано или късно, всички го правят...) че актиномицетите са навсякаде около нас. Има ги във въздуха, водата и най-вече - в почвата. Множат се в прахта по вашата секция, по перваза ви, а в изпражненията на вашия кокер-шпаниол са удивително многобройни (и щастливи - благоденстващи и проспериращи в тази хипертрофна среда). "Как мога да ги уловя", усещам, е въпроса, напиращ във вас. Всъщност, учудващо лесно. Вземете си едно голямо шише с боза, изпийте бозата, миксирайки я с ракия и сандвичи с майонеза (за мезе) и върнете (повърнете) обратно част (около 250 мл.) от вече частнично гастро-ентерологично преработената полу-хомогенна смес (а. к. а. - "манна небесна").
Та-ра-та-та-та-тааа! Вече имате хранителна среда, честито! Но нека не губим време в празни приказки, оргии и гуляи, а да продължим отвержено с преследването на нашата заветна цел. А именно - сдобиването с актиномицети, за домашно отглеждане (ако някой е забравил целта ни, злоупотребявайки с хранителната среда). Време е да стерилизираме средата, преди да я инокулираме, запържвайкия на бърз огън с малко масълце и в тенжера под налягане (3 атм., 5600-5654 град. по целз., 342-358 мин.) Моля, бъдете прецизни! Прецизността е главен добродетел на любителя-микробиолог!
След стерилизация, вече разполагаме с подходяща среда за развитие на актиномицетите - чиста и хранителна като майчино мляко! Нека ги добавим и тях, инокулирайки (т.е. инжектирайки ги) от 10-моларен разтвор на купрологичен материал от домашно куче (или от каквото имате възможност, за любознателните препоръчвам изпозлването на собствен купроложки субстрат, лично производство, под надслов - "отгледано с любов"!) След инокулация, измийте ръцете си с чешмяна вода. Ако имате рани - уринирайте върху тях, както са ни учили нашите баби*...
Нека обобщим. Вече имаме хранителна среда инокулирана с актиномицети. Остава само да наблюдаваме с нескрит, по детски, интерес, колонизацията на субстрата. Ах, как само растат колониите им, делят се, множат се и се развиват!!! Сигурен съм, че развитието на културата ще предизвика във вас чувства на възторг и душевен екстаз, извисявайки ви до достигане на своеобразна нАучна нирвана. Лично аз ви препоръчвам да поставите лабораторния съд (т.е. - шишето от боза) в хола си, кадето вие и вашите семейни приятели ще можете да му се любувате на воля. Каква завист ще предизвика то във колегите от фирмата, и какъв интерес - във вашия шеф. Колегите ви ще злобеят, а вие ще летите нагоре в професионалната йерархия. Нещо повече, освен професионален успех, актиномицетите ще вдъхват и щастие и увереност и в личния ви живот. А това няма как да си проличи, приятелката ви ще остане доволна. Ако нямате такава (понеже твърде голям процент от хората занимаващи се с микробиология остават недооценени от противоположния пол и умират в самота и забвение, отдавайки живота си на своите деца - микроорганизмите и евентуално на имагинерните си приятели, ако са имали достатъчно въображение да си измислят такива, докато размножават гъби...) скоро ще си намерите, уверявам ви.
А сега какво друго ви остава освен да си купите една голяма боза от близкия супер и да се впуснете в едно чудно лабораторно приключение, в което ще се докоснете до тайните на сътворението, ще преосмислите еволюционната теория на Дарвин по свой начин и не на последно място - ще се сдобиете с едни чудесни домашни любимци, които ще ви останат приятели до гроб и никога, ама наистина никога няма да пикаят върху килима ви!

(*Из спомените на автора: "Веднъж с брат'чед ми намерихме нек'ви бръснарски ножчета, с които се нарязахме. Баба Цонка каза да пикаем върху раните си. Ние пикахме. Раните ни заздравяха благополучно...")

Кремикровци

...скърцане, стомана, студ.
работник с чук,
до него образ друг,
с манта и каскет...
с шише ракия
клатушка се към външния клозет.

...гарвани във мрака, смог от серен диоксид,
на касетка влачи крив скит
слушам 'Нокаут - Згид'
...калявам стомана и изчуквам ламарина.
...правя рамка на картина
и варя в казан ракия
...бъркам, бъркам и му пея
ар енд би любовни хитове...

...ракия ври
...цъфтят цветя, жужят пчели
...летим задружно към светли бъднини...
:)

Чичо Минчо - един меланхолик, неразбран...

Чичо Минчо чалга бичи...
Радка люби
...кат' добичи.
Грубо влиза със царвулите окаляни.
Анцунга накапан, думите заваля ги...
Лъха спритно, тежко, грубо,
подпрян леко на авера - Любо.
Като Вальо-Кита влиза със ритник.
и започва да се бие като Джеки Чан в Час Пик...
Във кръчмето респектира.
Плюе, драйфа, онанира
(... онанирайки насира и насирайки се мъчи да рапира.)
С лирика крива и славеите убива.
А пеперуди мачка с мухобойка...
През ден-два изнасилва Бойка-Онха.
И мастурбира пред портрета на баба Тонка...
Прай си пица с майонеза и бозица...
Човек-душица, пий ракийца...

За всички кандидат-роби на империализма...

И аз както повечето 'будни' студенти, викам да изпозлвам свободното си време през лятото, да попътувам и понатрупам някой друг долар в щатите. В момента, например се боря с некви сайтове, правя си СиВи, свързвам се с некви накрая на света, трупам нерви... И защо? Само защото решихме, заедно с едни приятели, да спестим около 150-200$ от програма, която щеше да ни осигури работа. Ама като можем да минем тънко, що да им даваме на тея маскари. Както и да е, те и без тва са тъпи, ако не ги излъжем ние, кой ше го направи... Или поне това беше мисълта ни отначало...
Сега кандидатствам за някакви обяви, каквито и да е, от 'спасител на басейн' до 'касиер' или дори 'градинар'. Пък накрая може да мия и чинии. Ама кво ми пука, тва се предсразсъдъци, все ми е на акъла, че някой отишъл с 'Уърк ен травел' програмите си е намерил интелектуална работа. Важно е $долари$ да капят(колкото и материално и просташко да звучи за някой изискани интелектуалци). Така, че, драги ми смехурковци, ако си мислите, че като отидете там, дебелите американци ше ви тикат пачките долари в ръцете и пуерториканските курви ще ви се пускат без пари, само 'щото сте балкански ергени, неустоими...едва ли. Запрятайте ръкави, с пот на чело и мазна усмивка, да им лъкате обувките на тлъстите копеленца. Ама ще лъскате, щом сте в тая роля. Стикайте зъби и да не ви пука. Нали после като се върнете в БеГе, ще сте некви герои с бляскави придобивки (фотоапарати, камери, дрешки, евентуално и лаптоп). Може и кола да си купите, на старо и да возите кифлите из студентски град. Но задължително - с добри тоноколони, 'шот кола без музка не е същата гъзария като кола с такава, съответно. Пък и другото хубаво нещо (на което лично аз най-много се надявам) е, че по време на екскурзийката си може да осъществите и някой друг културен обмен и да покажете на американските хот чикс к'ъв сте свръх-потентен балкански дон Жуан.... Хем хубавци, па и умници сме си, несъмнено. Как да не се възгордее от произхода си човек накрая? Макар и лъскайки обувките за жълти стотинки (опа, (ц/с)ентове) на некой мазен, значително по-грозен и по-нискоинтелигентен средностатистически американски работодател. Ама, така е, с толкова години история и с такава култура, да стоим сега на това дередже, само ние сме си виновни. Хората пари пра'ят, а ний спим, пардон - пийм...

Никой не иска да общува с мен...

...Понеже съм тъп и още от малък имам добре изразени логопедични проблеми. Плюя по хората, по случайни минувачи и седящите в градски транспорт (особено когато аз съм прав) Плюя когато рапирам и/или прая бийт-бокс (напоследък съм задобрял значително, честно ви ка'ам...). Плюя и като чопля семки. Като камила, както каза Свилката. Той и Свилката има проблеми, ама нема да го почвам, че ш'ми са разсърди к'ъвто е раним такъв един...
Като малак, мноо заеквах. Четях книжки за динозаври и исках да бъда палеонтолог. После исках да продавам рибки на пазара, понеже се зарибих по акваристика. После исках да стана рапър, шото почнах да слушам рап. Някаде посредата, между последните две, ми се прииска да стана и космонафт или художник, понеже си рисувах комиксчета през цялото време на скромното ми детско битие-житие. Ае, бях си смотаняк с кофти прическа и червени бузки. Викаха ми че съм дебел. Не всички. Само един съученик, де - Айшо - абсолютен нещастник, понякога го биех, макар че, от друга страна, ми се водеше за приятел и дори му помагах с домашните. Завиждаше ми, че зубарките ме харесваха. Хах! Кофти ми е за него. Сега бачка като общак, във Варна сигурно.
Иначе, пооотраснах, но все пак си оставах същия сдухал, колкото и да се праех на забавен тип... Аве, всъщност, ей ся се замислих, защо ли тръгнах да ви разказвам историята на живота ми?Не тва ми беше идеята. Всъщност искам да ви споделя, че на поселдък ми липсва дар слово и усет към естетиката. Загубил съм пламенния творчески жар в себе си. Или почти съм го загасил. Тря'я да нарисувам нещо, примерно, или да съчиня поема. Неква разтърсваща и сърцераздирателна. Бе, дайба, не моа ве! Клиширано ми е. Всичко. И аз съм просто едно лигаве, което си мисли, че когато се лигави (и буквално пуска лиги, плюе и хвърля баластра, дъвчейки) сътворява и нек'ъв (к'ъвто и да е) хумор, по време на тоя процес (т.е. - слюноотделянето). Е, да, ама - не! Ъъъ! Даже не знам какво да ви кажа... Не обичам да говоря. Искам да издавам звуци. Или да се оригвам. Винаги го правя естествено, от душа. Айшо, например, можеше докато се оригва да каже "Али Баба и четиридесетте разбойника". Аз не мога да кажа нищо смилсено, дори и когато се оригвам. Йазък, че станах висшист. А Айшо - общак. Заслужаваше ли тази съдба? С тези таланти? Деба живота му! Нещо не е както трябва да бъде...Още не съм открил причината, но когато това стане, абе - ако стане, ше ви го наирусвам и ш'ви го представя схематично под формата на подробен план, с легенда и цветови означения, които да ви радват, галейки нежно сетивните ви рецептори...