Писанията на еди-си-кой-си пореден блогър-философ, "отварач" на очи и "разширител" на съзнания

Чета разни книги. От духовни гурута и водачи, философи, учители... Като Шри-Шри-Равни-Шанкар, например... Един такъв, усмихнат, светъл, просветяващ типаж. Следя ги, четя със светнал поглед и чакам да бъда просветен... Шото иначе си оставам малък, смачкан, сив, безличен чиновник.
Или поне през деня. Вечерта съм алкохолик и тревоман, смотан рапер и абсолютен идЕОТ...
И... не мога, за бога, да наместя живота си, някак по... хай-лайф, арт, цветно... Да се представя в еди-си кое си списание като "Александър Недев а.к.а. xbizzit - MC, поет, писател, сценарист, деизайнер и... примерно актьор" Не, аз по-скоро съм един, тип, нереализирал се, нещастник, пиянка и деградирал, сломен, сдухан и ... Ае, не ми се говори за тва... Айде за друго да поговориме, а?...
Исках да говорим за писателите. Онези, забавните, нео-писатели - блогъри. Пълните с идеи, сарказъм и тънка ирония. Дето са супер куул, въпреки че не спират да повтарят че са пълен шит, ма ниггаа...
И тъй де... И аз съм смотан. И аз пиша, ма никой не ме чете, освен некви 18-19 годишни фенки и приятели на приятелки. Оке - и приятели, имам и такива...Те ми се кефят... шото ме обичат, и аз ги обичам. Много.. Адски много...
Но не тва е от значение сега, точно... Важното е, че съм мега никой и никой не знае, че съм шампион по рапиране наум и пафкане на безобразни количества коз. Между другото - "безобразни" е кофти дума. Се едно робувам на некав обществено приемлив образ на подражание. Да го духат сички, дето ги дават за пример. И мен са ме давали в занималнята в 4-ти клас, докато помагах на даскалката и предавах урока по биология на идиотите от занималнята. Урока беше за коренова система и бях нарисувал на дъската връх на коренова власинка с коренова гугла. Леко приличаше на пенис с главичка (гуглата беше точно като главичка). Всички ми се смяха и ми викаха зубар, а аз се изчервих и се сдухах мега, мега много...
После станах рапер, и зех да друсам, и като цяло си изградих имидж на генгста лошо момче. Пълна поза! Пак бях смотан. И още съм...
После се зарибих да прая рап...
После се зарибих да пиша разни псевдо-писателски и мега шаблонно-поетически излеяния тук и там. Хуморески и чат-пат - текстове на рап и чалга песни.
После - неква сай-фай - пародия.
После - историйки за Чичо Гошо - новия супер куул Бай Ганьо...
После се зарибих да пиша некви криви, алко-нарко-инспирирани експресии (ше рече - стихчета)...
После... после зех да пиша некви анализи на тва кво съм писал...
После... ти май зе да ме четеш, май, а?
Аеее... синко (мацка)... не си губи времето. Аз съм мега тъп, кух и бездарен. И да не съм - ше кажа, че съм шот мий се през шнура...
И, да, рапЕР съм, да! От тея, най-комерсиалните, дето мислят само за пички, кинти и коли. И съм проззззддд, мега проззддд!!! Колкото си искам...
Айде - лека нощ... За сички фенки - споко, все още ви обичам бекзрайно...

The Voice - ДЖАДЖА, NRV, ВАНТКА - СПРИ

The Voice - ДЖАДЖА, NRV, ВАНТКА - СПРИ

Вежливия лос и неговата манна небесна

Имало един елен. Ама той бил мноо прост. По-тъп и от оня синия лос от Хепи Три Френдс. Представете си, мега, умопомрачително прост. Стои, мълчи, и излъчва простота в атмосферата. И пърди. И пак мълчи и излъчва простота. И така...
И така до един ден, в който дошъл един вълк и го изял, шото мноо се бил надрал и мноо ми се хапвало еленско, било то и тъпо, такова...
И така... елена си отишъл. Никой не го запомнил шото бил мега безличен, а и никой не го обичал. Па и как да го обича някой, като той само си седял. Седял, пасял и пърдял. Ко да прай, нали е преживно животинче, душичка... да си го гушнеш...
И така... Еволюцията продлжава, тъпите умират и не оставят поколение. Дано и мен не ме изяде някои, преди да съм осеменил някоя кошута. Тва последното бе изключително тъпо, мерси.

П.С. (от автора)
Искам да даря семенен материал, благотворително. Това е най-голямото ми богатство - уникалния ми генотип. Пари - ня'а... Ма' Мерак - бол... Ще стигне за всички, само не са блъскайте... И се отнасяйте с уважение към него - съответно - мойте малки момчета - борци за свобода и общочовешко глобално благоденствие. Знайте ли що? Спок бе, ше ви обесня... Колкото повече материал "реализирам" толкова по-хубав ще стане света, населен с умни и красиви хора, отговорни към бъдещето на планетата. Аз съм вашия правилен избор, интелигентната алтернатива. Гласувайте за мен, мацки, купете си семен материал. За готините ще е фор фрее. А на грозни няма да се дава, да не ми го занемарите... Не искам да си омешвам готянките гени с гените на грозни, дебели, тъпи и мустакати лелки... Гаддееемит... Опазил ме господ. И така... За желаещи, от мойта манна небесна - пишете ми коментар некаде.. намерете ме, ще има за всички, споко...

П.С. 2
...Има неща които не се купуват с пари. За всички осптанали - номера на банковата ми сметка е BG77STSA93000010402924 - Александър Добромиров Недев...

Кръговртат от шоколад

Толкова мноо съм се напушил, че единственото което искам е да се завия с пухено одялце и да се празня от кеф как готино гали тялото ми...
Толкова съм се напушил, че чак искам... ъъ... да преям с шоколад и да потекат реки от карамел...
Толкова, толковаа ми е щастливо, че... чак ще прилея от щастие... ше се разпилея, ше се пръсна... ше се загубя...
Ще си умря от смях някой де, чесно ви ка'ам. Ей, тъй, както ма гледате и... тъй ше си умра с усмивка, някой ден...
Шото.. толкова съм напушен.. толкова... че чак знам че, ако умра от смях и... ще възкръсна за да се смея отново, шот ми е толкова смешно, некво... веселбичка, бацко... Обаче после пак ше си умра от смях, което, естествено, е неизбежно... И така до безкрай (надявам се), всемирен кръговрат, един вид... :))

Искам аз да пуша.. и сред природата да плувам... да се гмуркам.. да и се любувам...
Да се губя, чезна, празня... във водата, леко... кадифено сладко, меко...

Захарен памук

Най-обичам във безмисленит сиви дни,

да оцветявам с радост и рисувам със бои

накиснат, в дим - отпуснат,

в кикот и смях, отвян, залисан...

като Алиса

в страната чудна, дишам, пуша, пиша,

бленувам и жадувам,на камък удрям пак, не струвам

преструвам се, пак, или не -

знам, щастлив съм пак с масе...

отнесен, лесен, бос...

Вятъра ме вее, хилнат, с коз...

На бял кон, пуша цял тон...

Памук... ма' мееен,

сладък звук... озахарен...

И там и тук, и пак - напук...

Като ухилен шут, засмян, унесен...

по вълните гасна...

И топи се тази песен...

И иде есен...