Търсене в този блог

сряда, септември 29, 2010

Писанията на еди-си-кой-си пореден блогър-философ, "отварач" на очи и "разширител" на съзнания

Чета разни книги. От духовни гурута и водачи, философи, учители... Като Шри-Шри-Равни-Шанкар, например... Един такъв, усмихнат, светъл, просветяващ типаж. Следя ги, четя със светнал поглед и чакам да бъда просветен... Шото иначе си оставам малък, смачкан, сив, безличен чиновник.
Или поне през деня. Вечерта съм алкохолик и тревоман, смотан рапер и абсолютен идЕОТ...
И... не мога, за бога, да наместя живота си, някак по... хай-лайф, арт, цветно... Да се представя в еди-си кое си списание като "Александър Недев а.к.а. xbizzit - MC, поет, писател, сценарист, деизайнер и... примерно актьор" Не, аз по-скоро съм един, тип, нереализирал се, нещастник, пиянка и деградирал, сломен, сдухан и ... Ае, не ми се говори за тва... Айде за друго да поговориме, а?...
Исках да говорим за писателите. Онези, забавните, нео-писатели - блогъри. Пълните с идеи, сарказъм и тънка ирония. Дето са супер куул, въпреки че не спират да повтарят че са пълен шит, ма ниггаа...
И тъй де... И аз съм смотан. И аз пиша, ма никой не ме чете, освен некви 18-19 годишни фенки и приятели на приятелки. Оке - и приятели, имам и такива...Те ми се кефят... шото ме обичат, и аз ги обичам. Много.. Адски много...
Но не тва е от значение сега, точно... Важното е, че съм мега никой и никой не знае, че съм шампион по рапиране наум и пафкане на безобразни количества коз. Между другото - "безобразни" е кофти дума. Се едно робувам на некав обществено приемлив образ на подражание. Да го духат сички, дето ги дават за пример. И мен са ме давали в занималнята в 4-ти клас, докато помагах на даскалката и предавах урока по биология на идиотите от занималнята. Урока беше за коренова система и бях нарисувал на дъската връх на коренова власинка с коренова гугла. Леко приличаше на пенис с главичка (гуглата беше точно като главичка). Всички ми се смяха и ми викаха зубар, а аз се изчервих и се сдухах мега, мега много...
После станах рапер, и зех да друсам, и като цяло си изградих имидж на генгста лошо момче. Пълна поза! Пак бях смотан. И още съм...
После се зарибих да прая рап...
После се зарибих да пиша разни псевдо-писателски и мега шаблонно-поетически излеяния тук и там. Хуморески и чат-пат - текстове на рап и чалга песни.
После - неква сай-фай - пародия.
После - историйки за Чичо Гошо - новия супер куул Бай Ганьо...
После се зарибих да пиша некви криви, алко-нарко-инспирирани експресии (ше рече - стихчета)...
После... после зех да пиша некви анализи на тва кво съм писал...
После... ти май зе да ме четеш, май, а?
Аеее... синко (мацка)... не си губи времето. Аз съм мега тъп, кух и бездарен. И да не съм - ше кажа, че съм шот мий се през шнура...
И, да, рапЕР съм, да! От тея, най-комерсиалните, дето мислят само за пички, кинти и коли. И съм проззззддд, мега проззддд!!! Колкото си искам...
Айде - лека нощ... За сички фенки - споко, все още ви обичам бекзрайно...
Публикуване на коментар