Захарен памук

Най-обичам във безмисленит сиви дни,

да оцветявам с радост и рисувам със бои

накиснат, в дим - отпуснат,

в кикот и смях, отвян, залисан...

като Алиса

в страната чудна, дишам, пуша, пиша,

бленувам и жадувам,на камък удрям пак, не струвам

преструвам се, пак, или не -

знам, щастлив съм пак с масе...

отнесен, лесен, бос...

Вятъра ме вее, хилнат, с коз...

На бял кон, пуша цял тон...

Памук... ма' мееен,

сладък звук... озахарен...

И там и тук, и пак - напук...

Като ухилен шут, засмян, унесен...

по вълните гасна...

И топи се тази песен...

И иде есен...