Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Идеи

...Смях, смях и разни странни чувства.
като телеграфен проводник на идеи се чувствам.
Идеи, идеи, без контрол изпуснати...объркани, в реалността недопуснати...
...но в главата ми влезли понеже решетките са отпуснати...Слаби...Надолу спуснати.

...А аз гледам нагоре...Нагоре! Нагоре!...

Но докаде достигам?
Политам за миг...
...И в земята се забивам...В тинята заривам...
Опит жалък да полетя...И нищо не достигам.

...Или...?

Осъзнавам истини за хората в действителност...
Потъвам и се давя в свойта собствена чувствителност...
В ярки шарки...гласове....
Отблясъци...вълни без брегове...
Бог ли мен зове?
Бог ли...(на)каде?
В мене ли...? Или пред очите ми...?
В чувствата, идеите, мечтите ми...?
...
Идеи, идеи и чувства ненужни.
Мойте стремежи за тебе са чужди.
Мойте стремежи са...недостижими!
Като болест...нелечими!
Като вълни непресъхващи...
Идеи по скоро объркани, отколкото объркващи...
Те ме отвличат, люлеят, събличат...
В трудни моменти - развличат...
Да, те ме обичат!
...
Публикуване на коментар