Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Графична лирика...

По пешеходната пътека в черно-бяло разчелянвам се...
По пътя губя се, пилея ся, разшивам се...
В асфалта със студа в едно се сливам...
Полягам леко и заспивам...
Чезна, мръзна, избледянвам...
С мрака слепвам и се удължавам...
Понасям се...
И влизам всякаде...
В ъглите керамично павирани...
По тротоарите разбити и...бордюрите разпукани...
Стържа със подметки...
С метални кънки - остри, тънки
Надбягвам се със мрака
И искри изхвърчат под краката ми...
...
И после чадя сам и сядам до варела...
На завет, сянка и опора.
Сам съм, но и друго не ми трбява...
Всиждам всичко и навсякаде понасям се...
Мисля всичко.
Всичко знам.
И чувствам всичко.
В душата ми е врящ казан...
Катранен...
А катран по ръбовете стича се.
Капе като сладко от къпини.

Поема с лирика графична.
На фон на саксофон и грамофони.
Джаз, тих ритъм и във сенките отпускане...
Свличане във ъгъла.
В калта въвличане.
...

Няма коментари: