Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Чичо Гошо посреща Нова Година!!!

Дойде най-накрая и последната вечер на 2007-ма. Демек - Новогодишната вечер, която всички чакаха с трепет и заредени с много ракия. Говоря за старите поколения, те младите пият всичко друго, но не и ракия. Какво неуважение към традициите на нашите бащи и дядовци, какво незачитане на това културно наследство... Шото ракийцата си е баш' културно наследство. Гледах едно табло за външна реклама на "Bulgariq.info" или "Bulgariqinfo.net", не се сещам точно, кадето ни приканваха нещо от рода на "Избери символа на България пред света" или нещо такова... Е кво има да му се чудите ве сънародници. Ракийцата ше да е тва... Можем да поспорим дали гроздова, дали сливова, дали кайсиева, но..нека не изпадаме в подробности...
Чичо Гошо не обича да изпада в подробности. Освен когато се напие и се включи в някоя дискусия на политическа тематика. Тогава словата му заблестяват със завидна философска задълбоченост и всеобхватност на мисълта. Голем Философ е тоя наш герой, чича ти Гошо, бих вметнал непринудено аз, от ролята на лирически разказвач...
И така де, Нова година е. Чичо Гошо слезе в мазата да си наточи ракийца в едно 2,5 литрово шишенце от "Дерби" - Кола и се качи на 13тия етаж с блясък в очичките. Живка, неговата верна изгора и спътница в живота, бе предложила да прекарат празника семейно, както в доброто старо време, по социализма, когато партийните идеологии ни втълпяваха, че коледа не съществува и единствено Нова година е празника в който семейството трябва да бъде заедно. И когато идва Дядо Мраз - един релегиозно ненатоварен образ, понеже партията недолюбваше църквата и всичко свързано с нея... А чичо Гошо и жена му си живееха все още твърдо в комунизма. В социализма по-точно, понеже комунизма тъй и не дойде след цифра петилетки и обещания...
Седнаха на масата. Живка бе наготвила Свинска яхнийка, Пиле с ориз, Баница с Късмети... Не чакаха никой. Синът им отдавна се бе установил в Германия и нямаше възможност, а може би и желание, да се върне, дори и само за празниците... Евентуално мо жеше да ги посети сестрата на Живка, която бе Стара мома и... която чичо Гошо, незнайно защо непонасяше. Абе, той по принцип не понасяше повечето хора понеже света като цяло му бе крив и...вечно виновен за нещо. За проблемите със здравето му, за безпаричието и за разрухата на БКП. Според чичо Гошо, афинитетът му към чашката бе следствие, а не причина за проблемите им... Странен човек е тоя чичо Гошо... Леко темерут и самут, но иначе симпатичен, ще си позволя да отбележа...
Седяха на масата. Ядяха... Дъвчеха... Чичо Гошо си сръбваше чашка след чашка. Живка бе купила пластмасова коледна елха и 2-3 шарени и искрящи топки. Имаше и гирлянди. Всичко бе купено от Илиянци, когато Живка ходим да прави Новогодишни покупки. Преди два дни, тоест...
Гледаха новогодишната програма по "Канал 1". От време на време сменяха на "бТВ" понеже сега те предлагаха по актуална и модерна програма. "Комиците и техните приятели" се бяха заели да приповдигнат настроението във всяко семейство, във всяка къща, във всеки апартамент, на всеки чичко и на всяка лелка, както и съответно - на всеки дядо и на всяка баба...И на малките деца, които все още не са достатъчно големи за да ги пуснат да излязат да се напият безпаметно с приятели. Мал шанс за тез деца...Аз вече пораснах....
Седяха на масата, ядяха, пийваха и гледаха телевизия... "Големи шушумиги са тези Комици ве" викаше си чичо Гошо в опит да намери диалог и въобще - обща тема с Живка. Те май бяха поизгубили диалога помежду си от доста години насам. Но нали бяха сами един без друг, оставаха да живеят заедно като типични, до болка омръзнали си един на друг, съпрузи. Ех, каква любов, ех, каква романтика!!!...
Звънеца извъня. Беше сестрата на Живка - Гинка. Гина по природа от малка си бе добро дете, но понеже беше пълничка, пъпчива и мълчалива остана...стара мома. И все пак в нея имаше някакъв чар. Във всяка жена има по нещо...магично. Айде, пообмислих го, връщам си думите назад, не баш във всяка, ама... Във всяко нещо, всяко божие творение, по принцип, си има нещо хубаво...Некаква магия...
"Ой, Гинчее, милооо!" - рече Живка още на вратата - "Ела да те цункам, душко!" А Гинка и отвърна, с неотстъпваща и по нищо емоционалност - "Айии, Живчеее, дай да те гушнаааа!"...
Чичо Гошо стоеше настрани и ненавиждаше тая цялата емоционалност... Тея целите лиги, целувки, милувки и тем подобни работи от детската градина... "Те, тея жени сякаш още си играят с кукли, така се държат. К'о ми са са разлигавили такива" - коментираше си наум нашия лирически герой. Стана...Незнайно защо... Може би защото Гинка се опита да нацелува и него, отскубна се от всепоглъщащата и топла и мека прегръдка и излезе без да каже нищо... "Не мога да ги понасям тея двете като се съберат.. Жени на 40 и косур години ми станали, а ми се държат като лигли..." - мърмореше си чичо Гошо докато чакаше ансансьора... Изчака го, влезе и натисна копчето за надолу...
Слезе пред блока и се запъти към Кафе-Аператива на Минчо с устрем и блясък във очите. Във вътрешния си джоб стискаше шишенцето ракийца, което бе зел..."за всеки случай". "Па и малко алкохолец на Нова Година никога не е излишен, все пак е празник" - мъдро обобщи чичо Гощо... Надяваше се да намери там тайфата. Разсъждаваше, че повечето също като него ще бъдат отблъснати от лигавия нрав на жените си. Който имаше жена де, понеже повечето бяха алкохолизирани смръдливи стари ергени, които никоя нормална жена не би търпяла.
Отиде до магазина... Пардом - Кафе-Аператива. Бе тъмно, нямаше никой. Навярно в Новогодишната вечер единствено той беше толкова изпаднал за да търси забава и утеха за душата в тази светла вечер и то точно в това светло кътче...
Бе отчаян... Изнервен и ядосан на целия свят. Седна на земята, до тенекиената стена на заведението. На завет. Седеше и удряше гълток след гълток. Душицата му се посгряваше с всяка глътка, която му действаше като... като капка любов. Капка след капка изпълваше душицата си. А любовта толкова му бе липсвала цял живот. И може би затова пиеше толкова ракия. Чувството бе почти индентично...
Стоеше и слушаше фоерверките. Една безмалко да падне върху него. Напсува ги. Некви младежи, които правеха купон на 4-ртия или 5-тия етаж и си мислеха, че... че целия свят им е в краката. Ах тези хулигани... Нямаше едно време такива...
Всички пиеха и се веселяха. Хвърляха бомбички, пиратки, фоерверки, бенгалски огньове, ракетки и...ракети и тем подобни, нашумяли след 89-та пиро-съоражения...
Хората се забавляваха и бяха щастливи. Пиеха и пееха. Чичо Гошо също пиеше, но... не пееше. И май не беше щастлив, което забеляза след кратка самоанализа на живота, която си позволи да си направи в този струен момент. Нова година бе... А той беше стар и живееше не просто в старата година, а направо в стария, миналия век...И то доста години назад... Защо така..? Този свят не го приемаше?... И той, той също не можеше да намери ролята си в него. Никой не го искаше, но и той, още повече от всичко и всички, не искаше никой от...тая реалност, в която живееше. В наши дни човек за човека е вълк!!!...
Отпи отново... Очите му бяха насълзени. В целия този глъч и в цялата тази всеструяща пиянска радост той...той стоеше сам свит до студената тенекия и...преглъщаше ракия от полвин-литрово пластмасово шише от боза... Преглъщаше с...буца на гърлото. И вече всяка нова глътка не просто топлеше душата му, а... като малка рекичка, поток след поток...усилваше и...устремяваше и едновременно давеше чувствата му... Те се понесоха по тази струя устремена..И накрая се изляха в един огромен водопад...По-голям от Ниагара...
Чичо Гошо заплака... Изля пиянската си горчивка към света, толкова неудобен и неразбираем от него... Плака докато очите му не изсъхнаха и не почнаха да го дерат и да го дразнят... А после - стана, изсекна се с рака, захвърли вече почти празното шишенце, изпърдя се и тръгна към вход Б на блок 151, устемен към 13тия етаж, неговия апартамен (не си спомням точния номер, от ансансьора в ляво) и леглото му, в спалнята, кадето вече със сигурност доволно похъркваше любимата му - Живка...
Прибра се и легна. Живка вече спеше, а Гинка се бе изтегнала на диванчето в хола. И двете похъркваха доволно, а от време на време и изсумтяваха нещо, неразбираемо за него...
Не искаше да мисли за нищо и никой. Чувстваше се емоционалено изпразнен. Легна до Живка и...просто заспа. Без сънища, без емоции, въртене в леглото или сомнанбулстване. Всичко беше нормално и абсолютно средностатистическо. Също както в 2007-ма и всички години преди нея

П.С.
Честита Нова Година, чичо Гошо!!!

1 коментар:

marfi каза...

Много добро