Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Есенен сън

В луд свят заспал съм задъхан
в есенна картина зазидан..отпуснат
в света насила отгоре спуснат
с роля непонятна..с цел да отгатна
смисала на вси4ко..
което тук е..и го няма
и аз пред вас съм..но и сам съм..
в 4ерно бял стих пред вас прям съм..
във този миг за миг унесен...
във мига отпуснат по вълни отнесен
на сладки шарки..и меки дрямки..
тъжните лъ4и..на есенния ден
заспиващ
сам в съня търсещ света си, преоткриващ..
бягащ от целта или целта намиращ
раждащ се..или умиращ
в сладка дрямка сладострастна..
в слабост ленна гасна..
насинен от ръбовете на живота..
търся музика с по нежна нота..
да избягам от света нещастен..
или нов свят да създам..и на щастие отдам..?
да..но дали това ще е реалност или бягство..
ще дам ли щастие и на вас...или ще бъда сам пак в пас..
с прегракнал глас..режещ гърлото ми с всяка дума..
нечута..безмислена...изхвърлена безсмисъл..
и както всеки ред безсмислен който аз...ЗА ТЕБ съм писал..
да за ТЕБ..и МОЯ СВЯТ..и МОЯ БРЯГ..и МОЯ БРАТ..
въображаеми...спомени откъсани...ме4ти мозае4ни..
изрезки накъсани..по края обгорени..
в задух, дим, душата ти опушили..доброто в теб отнели..
и щастието изгорили..в пепел сърцето ти заринали..
сма4ка ли те..с тонове..със дни...
безпътни сенки..и ме4ти..
убили смисала физи4ески..
оставили ти само...слабост..вялост..
и душевен жлъ4...отрова..
към света в който чувстваш се като на остров..сам
на своя остров...гол и сам...
ти пак си сам..
заспиваш сам..
и гаснеш в плам..
притихнал..
слаб..
..и свит
(ти не си 4овек..
а само образ сив..)
Публикуване на коментар