Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Целувката на октопода...

Обичам мекотелите..Толкова са мекички и такива едни..желирани като желибончета..Октоподите са супер суйит, понеже могат да си сменят цвета на горния епидермален слой и така да се..къпят във всички цветове на дъгата..Като калейдоскоп са..От друга страна, обаче, интересното при тези чудновати творения е способността им да бълват мътилка отзад (чрез специални жлези) и чрез реактивни движения да се спасяват от неприятели. Пускат мътилка и дим да ги няма... Врага е объркан и ошашавен. Шах и мат, миш и маш!
Освен това октоподите имат големи очи, с които те гледат някак...човешки. Вековна мъдрост се крие в погледа на тези реликти, надживели динозаврите... И що мъка се е събрала в сърцата им, по трънливия и тесен филогенетичен път на вида в общ еволюционен план. Живота ги е облъскал, както и...събитията със случаен еволюционен характер. Успели са да се преборят с патос в борбата за оцеляване и да разпрострат пипала над морета и океани от тук... до края на света. Удивлявам се от тези уникални създания. Удивлявам се и благоговея. Резпект за октоподите!
Не знам дали знаете но октоподите имат човка. Да, имат твърд рогов клюн от калциев карбонат, с чиято помощ разчупват черупки на охюви и миди. Трошат ги и ги хрускат като пуканки или чипс. Бруатални са тея копеленца, брооооу!
Друго, което ми направи впечатление, относно октоподите, беше изказването на един приятел, което ме потресе. Ще ви въведа в обстановката като цяло, но ще се придържам и към стремежа си да бъда кратък, предавайки в крайно резюмиран вариант смисъла на целия разтърсващо откровен диалог:
"Напушихме се със Стоефчо. По едно време той ми сподели, какво е неговото усещане при яденето на октоподи. Първо, каза Стефчо, лапаш някое от пипалата на октопода и ги..засмукваш..Смучеш ги, а те са толкова меки и...леко лигави. Имат малки, деликатни вендузки по долната, кадифена и бебешки розова обагрена повърхност, които галят нежно небцето ти. Засмукваш пипалцата едно по едно, всмукваш ги навътре, получава се вакуум. Постепенно ги поглъщаш. Пипалата. Едно по едно...Накрая остава само главата с онези две големи очи, които те гледат умно, докато засмукваш и останалата част от мекотелото. Ти го засмукваш, то те гледа... Неуписуема картина! В крайна фаза поглъщаш и главата, но понеже "клюна" на октопода е твърд и няма как да се свие, остата му минава през твойта уста... Докато го поглъщаш, октопода може да те целуне... Може и език да ти пусне... не се смущавай, пусни му и ти, и продължавай да го засмукваш, докато го погълнеш цял!"...
Не знам... Стефчо учи в ФМИ и е приятен младеж.. Малко ме оздачава, май е наркоман, но...да не издребняваме, в наши дни кой не е...
И все пак си има чар в мекотелите не мислите ли... Магията на мекотелите! Целувката на октопода!...Винаги ще я помните. Това е най-голямата, разтърсваща и себепоглъщаща целувка на света...Потапяте се в нея и света потъва в мъгливи проблясъци като отражения от уличните лампи по мокро от октомврийски дъжд стъкло...
Целувката на октопода! Опитай я и...вече никога няма да бъдеш същия!
Публикуване на коментар