Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Ирония

Залисан в смях, успях ли
да бъда весел, цветен, друг?...
И с по различен мирис, вкус...
С възприятия (нови) ...изпълнени от нови семпли
В живот далече от окраски семпли...
Или не?!
Аз давах смисли ярки на нещата, всъщност, толкоз семпли...
Прикрит зад смях...Заспал във смях...Удавил мъката във смях...
Аз тука бях...и с вас посмях се...
Но зад смеха си ...от срах топях се...
Аз знаех, не това е изхода.
Но не можех да видя с очите си изхода...
Не виждах, защото....се смеех
Или...усмивах това, че не виждам
и живота криво предвиждам,
изгубил контрол над мислите си...
Спуснат по парзалката на смеха...
На сарказма..и иронията...
Сляп оставах за света на първичното
Агресивното, просташкото и личното...
Имах нужда някой да напсувам и/или набия..
А вместо това усмивах...за повече смелост не намирах.
Бях пич в очите на някои, но това не ми стигаше...
вълна от желания в мен се надигаше...
..и с годините растеше...
...неудовлетворението ми от този живот неестествен...
Аз вече толкова жлъч съм натрупал, че не мога да бъда естествен...
Прости ми, че отнасям се към теб със ирония.
Фалшив хумор, кисел сърказъм - псевдо-funny история.
Иронията е уръжието на слабите...тези които предпочитат да заобикалят..
Те смятат за просташко направо да минават...
А всъщност се страхуват и така се оправдават.
...А аз искам да летя направо, без завои надясно и наляво...
Искам...Тъй искам да успея...
Да те обичам... и да губя да умея...
И всяка загуба, да не ме убива.
Да имам сърце, а не злоба червива...
Публикуване на коментар