Търсене в този блог

неделя, март 30, 2008

Никой не иска да общува с мен...

...Понеже съм тъп и още от малък имам добре изразени логопедични проблеми. Плюя по хората, по случайни минувачи и седящите в градски транспорт (особено когато аз съм прав, направо им ливвам едно мини фонтанче отгоре). Плюя когато рапирам и/или прая бийт-бокс (напоследък съм задобрял значително, честно ви ка'ам...). Плюя и като чопля семки. Като камила, както каза Свилката. Той и Свилката има проблеми, ама нема да го почвам, че ш'ми са разсърди к'ъвто е раним такъв един...
Като малак, мноо заеквах. Четях книжки за динозаври и исках да бъда палеонтолог. После исках да продавам рибки на пазара, понеже се зарибих по акваристика. После исках да стана рапър, шото почнах да слушам рап. Някаде посредата, между последните две, ми се прииска да стана и космонафт или художник, понеже си рисувах комиксчета през цялото време на скромното ми детско битие-житие. Ае, бях си смотаняк с кофти прическа и червени бузки. Викаха ми че съм дебел. Не всички. Само един съученик, де - Айшо - абсолютен нещастник, понякога го биех, макар че, от друга страна, ми се водеше за приятел и дори му помагах с домашните. Завиждаше ми, че зубарките ме харесваха. Хах! Кофти ми е за него. Сега бачка като общак, във Варна сигурно.
Иначе, пооотраснах, но все пак си оставах същия сдухал, колкото и да се праех на забавен тип... Аве, всъщност, ей ся се замислих, защо ли тръгнах да ви разказвам историята на живота ми?Не тва ми беше идеята. Всъщност искам да ви споделя, че на поселдък ми липсва дар слово и усет към естетиката. Загубил съм пламенния творчески жар в себе си. Или почти съм го загасил. Тря'я да нарисувам нещо, примерно, или да съчиня поема. Неква разтърсваща и сърцераздирателна. Бе, дайба, не моа ве! Клиширано ми е. Всичко. И аз съм просто едно лигаве, което си мисли, че когато се лигави (и буквално пуска лиги, плюе и хвърля баластра, дъвчейки) сътворява и нек'ъв (к'ъвто и да е) хумор, по време на тоя процес (т.е. - слюноотделянето). Е, да, ама - не! Ъъъ! Даже не знам какво да ви кажа... Не обичам да говоря. Искам да издавам звуци. Или да се оригвам. Винаги го правя естествено, от душа. Айшо, например, можеше докато се оригва да каже "Али Баба и четиридесетте разбойника". Аз не мога да кажа нищо смилсено, дори и когато се оригвам. Йазък, че станах висшист. А Айшо - общак. Заслужаваше ли тази съдба? С тези таланти? Деба живота му! Нещо не е както трябва да бъде...Още не съм открил причината, но когато това стане, абе - ако стане, ше ви го наирусвам и ш'ви го представя схематично под формата на подробен план, с легенда и цветови означения, които да ви радват, галейки нежно сетивните ви рецептори...
Публикуване на коментар