"Аутопсия"... Или: "Откаде идва салама"

Малко болен мозък съм...
Накълцан и нарязан влизам на кадри в бийта...
След 5 масура изграждам завидна нАучна култура...
В главата ми среда е анаеробна...А аз съм на науката роба...
В бяла манта, с манджа накапана и с бира олята...
Със скалпел режа, аутопсии прая...
Обичам всички малки лабораторни животни...Галя ги със скалпела... Галя ги, галя и приспивна песен им напявам:

"...Колко нежна е ноща...Аз само вървяя...Не мога да мисля...А всичко ставаа, ставааа..."

Пускам ток на реофилно краче...
Жалко, че не знаете т'ва к'во е...
Т'ва е крак, от жаба изолиран, със седалищен нерв - запазен, а бедрен мускул - отстранен, но прасцев, такъв - запазен...
Тествам го...И на вибрациите се радвам както дете на близалка малка... А що ги няма вече онез захарни петли...?
Имаше приказка за захарното петле, което зарадвало едно дете... Стопля мис е душичката като ги чуя тия...
И пак режа к'вото е останало в операционната...чиния.
Като касап, баш' ербап...Праа рап...
А римите ми тежки като ножа на касап:
Дебел селянин, пиян, с ракия окапан, с кръв омазан, за Грийн Пийс - образ омразен!
Чичо Ставри реже Гошо...А Гошо е прасе...Или по скоро - бе...
Доскоро квичеше и на чувства зли свобода си даваше...
А сега - чарк след чарк, в коритото, от него все по-малко оставаше...