Шум в хладна пролет

Шум в хладна пролет...градска задъхана пролет
Потънал в суматоха на ежедневността жестока
Пролет - сляпа, мнима, жалка и незабележима.
От сив гранит скована, във форми начертана..
От инжинери - специалисти... естетични онанисти..
С клепачи слети..за красивото остават слепи..
Те убиват мойта пролет и я унижават..
В лед сковават...Всеки вопъл, всяко чувство във вериги го сковават.
Вземат, но не дават....От себе си нищо не дават
Те са празни...и живота изпразват.
Щастието ми разграждат..и над него от гранит соц - статуи изграждат
Градейки разграждат и умраза насаждат.
И в мене, и в тебе нещо убиват...Опитват се да убият.
Но не на правилно място ножа забиват..
Пука ми мене за ваще градежи..
Пари, кинти и златни залежи..
Мойта пролет я има. Не ще я разрушите...
(колкото и да рушите, цапате, мърсите и горите горите..)
Навън тя е малка, но в мен е голяма..
И тя - неубоздана, носи сила за промяна...
Един ден вас няма да ви има,..
А мойта пролет ще е все така красива..
Ще съм строшил аз ваще калъпи, налагали с години правила тъпи..
И от вас няма да остане помен...
А аз ще живея в полет...Над безкрайна пролет.