Търсене в този блог

сряда, март 26, 2008

Похвални слова за агро-креативността на българина

Не знам дали сте минавали по Евлоги Георгиев, уличката с канала по средата. Абе, минавали сте, сигурен съм. Че именно там, близо до моста на НДК, зад едно павилионче, гледам с благоговение и умиление, как някой работлив нашенец е направил една градинка 1,5 на 2 метра и с много любов е позасял 2-3 корена домати.

И после сме били мързеливи, викат германците. Таратанци - отвръщам аз. Кой германец ще си играе да засее 2 корена домати зад тенекиен павилион баш’ в центъра на Берлин, примерно. Никой! И що? Шот са дебели и ги мързи? Може би? А може би, не! Истината ще си остане мистерия, мисля. Проблема, обаче е друг. Как може хора, които не ги мързи да си пилеят силите на вятъра да живеят в такава неуредена държава? И достатъчно ли е да си работен, за да живееш в уреден живот? Според мен не. Щото на някой хора не им липсват воля и сили… ама им липсва акъл, определено. А това да имаш акъл и да координираш дейността на бригада общаци, пак не си е лека работа… Ама ще се оправим, определено, как няма да се оправим. Поне в земеделието ни бива. Българина винаги е бил здраво свързан със земята. Прочетете творбите на първите български литературни дейци. Доста активно се засягат теми като “жътва”, “оран”, говори се за “бразди” и тем подобни кънтри-лайфстаил-агро-терминологии. Е, че що не? То не може да се говори само за изкуство, гражданско общество, свобода на словото и печата и други такива превъзвишени тематики. Друго си е като хванеш я рало, я мотика. Романтика лъха от нивите, приятели, баш’ уникален чаромат…

Че и за това и днеска сме си така… Строители на Народна република България. Строим я вече векове и пак нещо не можем да я доизкусурим. Щото организацията ни куца, мисля аз. Едни строят, други цапат и развалят… А трети строят, ама без разрешение, леко незаконно…

И тъй де, за милите доматенца. И тяхната не е лесна. Бяха спаружени и недоузрели. И можеби никога няма да узреят, понеже са имали щастието да бъдат засяти в среда с твърде екологично-неблагоприятни условия. Според едно проучване радиациата на Орлов мост била най-висока на целите Балкани. Е не се знае, може и да лъжат, пък може и аз да се бъркам. Ама тея доматенца, те-я до-ма-тен-ца… определено нема да ги бъде. Ще загинат без да оставят поколение, без да разпръснат гордо семената си в пространството, без дори леко да почервенеят. Трагедия…

Идва зима. Ще изгният, сигурен съм. Ама и догодина, наесен, като минавам пак от там, почти 100% съм сигурен, че доматенца пак ще има. Има толкова много баби без работа. Пенсиите им са ниски, не могат да пътуват като германските баби. И кво да правят? Да плетеш терлици ол’да тайм не си е работа, да кърпиш чорапи - също, те чорапите бая поевтиняха… Да продаваш гевреци? Е кой ги купува? Никой. Друго си е да хванеш…садилото и като едно време на село да позасееш туй-онуй… Я пиперки, я доматенце, я лучец… Пак дано до година даде повече…

Няма коментари: