Чичо Гошо се връща на село...

Чичо Гошо не бе родом от София. Е, естествено, на всички казваше, че е кореняк-софиянец, и както всички останали 'софиянци', старателно прикриваше провинциалния си произход. От време на време, обаче му писваше от смога, трафика и прахта в Люлин 10 и си хващаше влака до едно малко градче, от което бе родом. Казваше се Попово. Чичо гошо, естествено, като един истински скръндза, не се минаваше да си купи билет, директно до Попово, а си вземаше до предходнната спирка - с. Славяново. Така спестяваше известна сумичка, която би уползотвирил по-целесъобразно, както той би се изразил, в едно местно кръчме, което той, бе започнал да посещава още като юнуша. Постепенно си бе изградил среда, там. Запозна се с чудни хора, богати на истории и с жива фантазия. Обогати се от контактите си с тях. Жалко че повечето заминаха - или за Варна (а.к.а. 'Малкото Попово'), или за Испания, или, както и той самия бе направил, бяха инвазирали Столицата. Не малка част от тях умряха от цироза. Въпреки всичко, бяха щастливи. Един чудесно изживян живот!
Чичо Гошо бе развълнъван. Влака тракаше монотонно из полетата на Дунавската равнина. Бяха минали Плевен и Павликени... Наближаваха Г.Оряховица - гара с възлово значение за БДЖ-линиите в България. Абе, с две думи - пътуваха. Няма да навлизам в дребни подробностни и детайлни описания на околните пеизажи. Той, чичо Гошо, и без това не забелязваше дребните детайли, не обичаше природата и не се впечатляваше тъй лесно от разните му там художествени измислици. Не беше артист, а по-скоро абсолютен рационалист (или дребнав битов човечец, ако така ви харесва повече), който смяташе поетите, художниците и всек'вите му там подобни изчанчени типове за меки китки, или направо - педерази...
Най-накрая влака акустира в Поповската гара. Чичо Гошо си хвана дочената чанта, скочи в местния автобус №2 (една от общо двете линии, обслужващи китното градче, от време на време) и с футболен хъс се запъти директно към Кръчмата, с главно 'Къ'. Е, естествено трябваше да мине, формално, през родната си къща, да си остави багажа, да хапне туй-онуй, квото старата му майка е наготвила (демек - специален празничен обяд, понеже за нея тоя ден е доста 'светъл'), да я забаламоса, отговаряйки на скучните и въпроси, набърже, да се обади на аверите и - дим да го няма! Речено-сторено!...

Кратки бележки от автора:
Приключвам си нощната смяна, изпивам си чая, изпивам си кафето, 'фащам си влака за Попово Сити Бейби, карам си часовете кормуване, земам си практическия изпит за управление на МПС, напивам се за 3 ве4ери - 4 пъти и...се връщам за нощна смяна, отново. Предчувствам, че заедно със Чичо Гошо ще си прекараме чудесно, осъществявайки, един вид, своеобразен културен обмен. Дано да е останало нещо свежо...