Анимационни размисли

Искам да бъда анимационен герой...Искам да бъда с по-готина прическа..и някак по-богат вътрешно...Искам да бъда Спайдърмен или поне Батман..Да, батман...Винаги съм се чудел, кво ли е чувството да облечеш черен, гумен, прилепнал към настръхналото ти от студ тяло, костюм..Да разтвориш, проектираните от съмнително-луди авио-инжинери, сгъваеми крила и...Да полетиш към мрака на Готам Сити...Хах, копеле, винаги е имало некав чар в тоя филм - "Батман", неква луда психария, която ме е приковавала и предизвиквала...'Де да знам...Но най важното е, че никога не съм искал да бъда Супермен..Толкова е скучно да си толкова...Супер. Да няма кой да те спре..И да развяваш с патос цветовете на Америка...Синьо и червено..Копеленца, замислете се колко от супер-героите са в синьо-червено (отвратителна комбинация според мен, пълна цигания...): Тва - Супермен, Спайдърмен, Капитан Америка, Капитан Планета...Дай ба!...Искам да съм Майти Маус или Таз..Не е за мен тая роля на супер-герой, който 'ше спаси света от лошите терористи с калашници, чалми и бради..не е за мен..Страхувам се от тях, може би...За мен е..Рисуването на комикси, примерно..Или пиенето на Шербет...без дори да знам кво е тва..Искам да си хвана, тва, четките, боите и да превърна сивия ви, забавен (в смисъл на бавен, а не весел) скучен и адски подтискащ свят и да го омажа целия в червено, оранджево, жълто, светлозелено и тютюневозелено...И да ви пусна малко музичка на кас'тофона...И да ви налея малко лимонада...Може и текила, все едно, според личностните предпочитания на клиента..И неква накрая всички сме щастливи, призовавам аз...Пък кво ше бъде, Господ ше покаже може би....