Чичо Гошо: Похищението...

Чичо гошо застина в абстиненция...Разтегляше мислите си като лепкава халва и гледаше в една точка..Не беше на себе си..не, не му беше добре..не знаеше за кво иде реч...Стоеше сам...Трепереше. Припалваше нервно цигара след цигара..не остана нищо...Сгъна с юмрук пакета "Арда Слим Сайз" И гаврътна на екс остатъка ракия от порцелановата чаша...Стана...Опита се да стане...ревматизъм сковаваше тялото му. Впиваше се във всяка става, във всеки лимфен възел...Носеше се по артериите и вените...Забиваше се...Сграбчваше в стоманената си длан коленете и лактите му...Чупеше като с малки чукчета за чупене на орехи кокалчетата на кутренцата на ръцете и краката му...
Чичо Гошо изпсува...Системата...Всички политици, шоу-звезди, журналисти, хора, пътища, автомобили...В него беше останала само омраза...Давеше душата си в смрад от чернива като катран злоба...Към интериора и екстериора на Света...И малката мазна стая, в която работеше нощните си смени...Беше пазач на строеж.. работеше на смени - 2 на 2. Гледаше ноща през прозореца и...виждаше единствено изкривеното си, преждевременно състареното си лице като отражение, понеже лапмата беше включена, а навън се стелеше адски мрак...Беше 18 ноември...Студа се носеше като Духа на Аладин, разклоняваше се и се просмукваше в Стоманените скелета на сградата...Там се размножаваше, промотиран от термопроводимостта на метала...Реплицираше, транскрибираше и транслираше се...Чичо гошо Си наля още малко от зацапаното пластмасово шише - "Дерби" - Касис...Естествено, беше пълно с ракия..."ракийчицеее, светая мъченичицеее..."
Чичо гошо търсеше некав сюжет в тоя живот...Той не беше от хората, които по принцип се замислят, не незнайно защо тоя път го правеше...Можеби заради скуката...Скуката развива хората...Прогресира личностите...Мисли, мисли...И нищо не измисли..Пусна си мач..".Белите орли" вс. "Ужас" (Долно Марчино)...Обичаше ги тея момчета..Живееше с тях. Още от малък си мечтаеше да бъде футболист...После като тинейджър, т.е. юнуша, играеше в младежкия отбор "Люлин 1928". Централен нападател. Подпомогна достатъчно развитието на спорта...и то чисто любителски. Не получи и лев за геройските си изяви...пред него се стелеше бляскаво бъдеще и безброй пътища на развитие...Дали щеше да се включи в дрийм тийма на "Съветската народна младеж" или щеше да заложи на развитие на родна почва - това си зависеше само от него...Малко хора по това време имаха тая свобода. Това не беше за всеки. А чичо Гошо определено не беше "всеки", нито "кои да е". Абе както и да е...
Чу странен, стряскащ шум...Нещо средно между мяукане на борещи се котки и дрънчене на ламарини..Стресна се. Дори си плю в пазвата. Надигна се бавно..Сянката му се плъзна и накриви в едно съз законите на оптиката по ъглите на стаята...Изохка. По-точно - изпсува. Жално и болезнено...Хвана с кокалестите си длани бастуна. Стисна го силно и отвори ламаринената врата. Изскърца. Вратата...Излезе навън..Вдиша от напоения с мраз студ и пристъпи в калта...Присви очи и се вгледа по посока, от която чу странните звуци...А!...Стресна се...Чу ги отново...Повториха се...След това пак и пак, и пак..."Ало...Ей...Кой е?!?" - извика чичо Гошо..Опита се да придаде агресивен тембър - "Излез, бе мамка ти!" ...Никой не излезе...Влезе в предверието...Звука се чуваше някаде отдолу...Може би от мазата...А там беше пълен мрак...Чичо Гошо се замисли..малко ли наркомани и цигани обикаляха наоколо? Малко ли ненормалници и наемни убийци, курви сводници, малолетни престъпници..."Абе, ей, шшш!"...Никакъв отговор...Стисна прожектора си и пристъпи надолу в мрака...Осветяваше толкова малко. А мрака го заобикаляше от всякаде...Като хиляди черни зли очи наблюдаващи го злорадо зад гърба...Пристъпи...Опита се да си вкара доза увереност...Запя си. Припев от някоя само нему известна сръбска песен. Може би на Цеца...Или Лепа Брена. Класика...
УУУУУУУУУУАуаууау!....Ужас...Светкавица...Заниците му се свиха. Диаметъра им стана колкото на като точка от химикал върху бял лист. Светлината се понесе по зрителните неврони и се заби болезнено в зрителния център... Заслепи се...Падна... Спъна се...Удари си главата в стъпалото...Изпусна прожектора...изтърва бастуна...Търкулна се надолу по недовършените, обковани със метално скеле, стълби...Болката инвазира тялото му...От всички страни, по всички пътища...Хвана се ръка за ръка с болеста сковаваща хрущяла в ставите му...Катализира се...Експлодира...Завлядя го...А той се отпусна безжизнен на полвин метър от последното стапало...Потъна в цимента...