Хора, изгубили живота си...

Хора, изгубили живота си...
Мисли вплитаме, търсим смисъла, мечтите гоним...
Бягаме, във мислите, а телата ни стоят на стола...
Велики сме, отвътре, но от вън - тъй скучновати..
В душите ни бушуват урагани, но отвън сме толкоз слаби...
Какъв е смисълът на тази сила, щом тя е без проява...?
Духът, макар и силен, на границата с физиката се пречупва..
Като дим, като пара, или водна струя, блъскаща се във гранит...
С тяло от живота чувствам се разбит...Така и ти си...
И твойта сила изразява се в това да запълваш с букви бели листи...
И да бълваш огнени, пламтящи, заредени...мисли...
Велики...но просто мисли...
Идей, колкото красиви...
Толкова...неусъществими...
Картини празни..
С ботуши кални, мазни...
С четки и писалки във ръцете...
Градим култура...
И бачкаме като общаци..
По строежи...
А несправедливостта в живота като нож те режи...
Борим се да разработим на хората духовните залежи...
А шефовете ни... са тъй невежи...
И всички тъй усмихнати са...свежи.
...
Вечер... стихове творим.
Денем...носим тухли по строежи.