Въображения

Въртят ми се очните орбити около чашките, пепелниците, шоколада и приятно издутото ти деколте. Азз... съм доста доволен по природа, лек съм, не съм маняк, но иначе съм лице. А ти.. да, ти си фатлано-порекрасна. И аз съвсем логично съм влюбен в теб, поради тази причина, от доста време. И те така. Всичко би трябвало да е прекрасно, но... както често се случва в реалния свят нищо не е прекрасно. Дълбоко в себе си, комбинираното съществуване на два индивида, води до изплуване на невидими проблеми, издигане на изкуствени прегради... стени, студенина и прочие... Всеки намира недостатъци и дребни недомлъвки, за които да се хване, раздразнен от поредното необмислено разочарование. Но иначе, да, разбирам, ясна си ми. Не ми се кефиш затова, че пуша много трева. Да, злоупотребява, права си, винаги когато мога препушвам и се пренасям в друго измерение. Но това, за Бога, далеч не значи, че не те обичам. Нееее, дори обратното.. Анализирам и консумирам любовта ни от друг ъгъл, по-поетичен някак си... Това, също така, не означава, че ти се кефя само под въздействие на марихуаната, далеч не... Просто така разнообразяваме игрите си под юргана... или поне на мен би ми се искало. А за мен е все едно, с или без коз, ти си толкова прекрасна... Не го правя заради теб.. правя го заради секса като цяло.. обичам да разнообразявам, това е... А лично ти.. ти си прекрасна... И аз те обичам... И винаги ще те обичам.. Благодаря ти, че те има... макар и въображяема...

Бележка за живота, изкуството и любовта... между другото

Само да отбележа, между другото, че страдам от остра липса на наркотици, радост, купони, мацки (вкл. бело, курви и разврат), хипхоп, пролет, лято, сърф, реге, Мара, Боб Марли, Слънце, радост и сини вълни, разбиващи се в плажа (или скалите, съответно)... Изпитвам лек дефицит и на смисъл в живота, ама това е друга тема, която бактисах да засягам. И затова - смятам да не говоря за себе си, ени мор. Стоп, край, оувър!

И все пак, всеки говори за себе си. И може би това е смисъла на личните бележки, блогове, стихчета, лично творчество и арт-а като цяло. Да изразиш себе си, да покажеш скритото, спестеното в ежедневните рутинни контакти, с които изобилства ежедневието и живота ти като цяло. Особено напоследък. Затова имаш нужда да пишеш криви болни и емоционално изострени (до степен на крайна болезненост) стихотворения и романтични хайку напушенярски тристишия. Но, това всъщност е доста нормално, та не случайно така правя и аз. Затова и не те съдя остро.

И не знам за теб, но поне аз обикновено съм и доста самовглъбен и егоцентричен в "писанките" си, залагайки единствено на своята лична гледна точка, емоционално състояние и отношение към живота (или поне това, което имам от него)... и нищо друго.

А иначе, говорейки за живота... за него със сигурност би могло да се каже толкова много. Той е колкото гаден, толкова и прекрасен, колкото и познат толкова и необятен и неизвестен. Да говориш за живота от призмата на своето жалко съществувание, е да говориш за София, в която си живял 4-5 години, прекарани предимно в 2-3 квартала. Т. е. - една доста ограничена и тясна гледна точка. А аз не си падам по кратките извадки, тесните ъгли и ограничните гледни точки. Гледам отгоре. Затова и не мисля, че имам самочувствието, а и желанието, да ви говоря за живота. Тая шибана курва, живота. Хах, да добавя ли някой друг раперски епитет, за по цветущо? Ей, тъй, най-обичам да украсявам и без т'ва твърде многословния си стил на изразяване с безсмислени притурки, лафчета, сленг, клиширани възклицания, кратки емпромптюта и романтични въздишки, породени от лекото стопляне на времето. То просто пекна, леко, след и без т'ва твърде дълго застоялото се шибаното време, а ние си помислихме, че вече е дошла пролетта. Не, драги ми смехурковци, не е така, все още е зима, все още сме в летаргия. Или поне аз така мога да ви кажа, тъй като ви наблюдавам от доста време и от голяма величина, от мащабна гледна точка и... Абе, по дефолт на мен всичко ми е ясно поне половин година преди вие дори да сте се позамислили. И не, не че се величая, не! Просто си сипвам една биричка, пускам си нек'во парче на нек'ъв си "A Skill" (нашумял напоследък покрай скорошното си участие в столицата) и си правя "харабията", от висотата на мойто лично Творческо Височайство и Свръх-Аз Арт Емо-Его. И така нататък... За Емо-Егото се шегувам, мразя ги тея с розовите перчемчета и черни потничета на розови черепчета (или обратното)...

А иначе, какво обичам ли? Това ли ме запитахте, драги интервюиращи. Ми, ОК. Обичам любовта, истинското изкуство, секса, шоколада, тревата, хипхопа, даже смело мога да заявя - РАП-а. Но това не е всичко приятели, бих ви споделил че се захласвам още и по латино танци, филантерия и научна фантастика. За последното честно, за първите се ебавам, ест... И така.

За света да ви кажа само, забравих. Света е 3D и има хиляди измерения. Според това къде си, какво правиш и най-вече къде мислиш да отидеш и какво мислиш да направиш, ще се определи картината на света ти. Това което ти се прожектира, което минава на мега-ултра хиляди кадри в секунда, пред очичките ти. Това, което се дава като храна за мозъка ти, като суров материал. Това което се подава към.. хъм.. как да го кажа - душата, може би. Или сърцето? Не, аз съм възпитаник на Биологически факултет, знам много добре функциите на сърцето, то няма нищо общо с емоциите. Всичко е в душата, само дето не се знае каде точно е душата. Единствено е доказано, че, умирайки, човек олеква с 21 грама. Гледали сте филма, нали? "21 Грама", ей тва, съм аз, всичко останало е жива и нежива природа. И приятели, и любов, и музика... Всичко се събира там. В тея, еди-си-колко-си грама. А живота.. Живота е твърде необятен, а аз твърде некомпетентен, за да ви говоря за него. Аз просто си използвам моите 21 грама и си разхождам организъма из 3D пространството, в търсене на нещото отвъд (можеби 4D, другото измерение или както искаш го наричай). И все още не съм открил това, което търся, не знам дали и ще го открия изобщо някога...

И... относно живота. Не... За живота не мога да ти кажа нищо, приятелю. Прочети си сам своята книга. Аз ше си доизпия биричката и ще затворя и тази страница от книгата на моя живот. Ти затовори твойта. И така...

Живота е прекрасен, защото е необятен...