Изповед за Блогспот и Блогосфера

Потъна ми времето из доста блогове на непознати субекти. Все парадиращи за индивидуалност (в което аз дори не се съмнявам), струящи арт, креативност и прочие...

Загубих се в това море от гении. Замислих се, в последствие (така съвсем неволно, но и съвсем логично), колко съм назад самия аз...

Сдухвайки се, същевременно бях и приятно изненадан, попадайки на блогове на мои приятелки - знайни и незнайни (поради това, че вече сме се засичали из блогове с други платформи или че са предпочели да останат инкогнито, но... мен не могат да ме заблудят така лесно)...

И така, за какво ви говорех?... А да, по дяволите, та аз дори не съм на ясно как да си управлявам блога, как да аддвам приятели или блогове, които чета. Дори не знам каква е разликата между двете и има ли такава, всъщност. Чувствам се толкова прост и безсилен. Един технически неуграмотен селю, напил се с ракия и написал две-три умствено замъглени (и привидно творчески и емоционални) стихотворения, парадиращи за... ако не гениалност, то поне оригиналност. Но за бога, аз съм мега прост, не ме следете, не мога да пиша, та камоли да чета вашите блогове. Защото сте толкова много и.... толкова по-добри от мен. На мен ми четат само бележките във фейсбук, там е толкова по-лесно... а и без т'ва имам 1229 приятели, от които повечето - приятелки (в 2:00 на 17.02.11, а утре вероятно ще са повече...) И все пак се чувствам мега смотан, тъй като фейсбук се ползва, както от супер кул хай-тек пичове и мацки, така и от прости селянки и селяни (към които неминуемо причислявам и самия себе си, поради хай-тек уърлд уайд уеб уменията си, програмния си език (по-точно - липсата на такъв), както и географския си произход). По дяволите, толкова съм прост, че дори не знам разликата между уърдпресс и блогспот, не знам откъде да си напрая дизайна по-готин (затова ми е толкова смотан блога, не заради друго), нито как да си вдигна RSS емисиите. Или да попричеля някой лев от Адсенс. Хах... звучи смехотворно, да не кажем абсолютно невъзможно. Да не говорим, че нямам и ни най-малка идея от програмиране, уебдизайн и графичен такъв. А като малък си мислех, че ще стана художник. Рисувах доста добре, не заради друго. Но после ме домързя... Както и да е, да не ви въвличам в личните си драми. Двата основни замисъла на тази бележка са:

Първо: Да ви помоля за помощ с някой друг съвет. Няма ли как да си адд-вам някой към, следени или любими блогове в блогспот, без да влизам в менюто редактирай профила, оттам да го аддвам като урл и т.н... Няма ли по-бърз начин (както във фейсбучеца) да си се сприятелим и да си влизаме в профилите (като следящи блоговете си, един на друг, аналогично с приятелите във фейсбук). Би било толкова по-лесно... Аман от тея технологични затруднения в човешките взаимоотношения...

И...

Второ: Пускам тоя постинг, понеже напоследък се чувствувам доста непродуктивен... Което, само по себе си, би застрашило бъдещата ми кариера на криейтив арт писателче и нереализиран сценарист, комик, режисьор, рапер и актьор. Нереализиран, поради липсата на постоянство и целенасоченост в стремежите, не заради друго (да не си помислите, че съм неталантлив само, сакън! Абе, всъщност, мислете си к'вото си искате, аз съм за свободата на словото и печата и свободния полет на мисълта.)...И-и-и, да. Мчи ко ся, скучно мий, неска ми се пише, утре ми се драска, а през цялото време ми се прави рап (в което съм доста посредствен, повярвайте ми, дори и римите ми куцат напоследък, колкото и да ти претендирам, че уж съм стрийт-поетестче и мега-ъндър рапер, нигга). Иначе, може да стана и известен актьор, да се снимам в малоумни реклами изричайки малоумния слоган на някоя вафла или шампоан против пърхот с некав сладникав по холивудски малоумен маниер (което донякъде вече съм правил и... бих правил отново за пари). А може и да чукам всички актриси в театъра или на снимачната площадка след снимачния ден, изживявайки се като неостаряващ секс символ. И така поне до 40-50 или докато ме пребори цирозата или други здравословни болежки, поради крайно нездравословен лайфстайл (мно'о кока, мно'о уиски и никъв джогинг, да не говорим пък за йога). И така... Да добавя ли нещо друго?... Ми, по-скоро не, то каквото и да река, сигурен съм, вече сте го чували. Обичам да си въртя "забавните" лафове по банкети и сбирки. Напивам се и забравям, после си ги изрицитирвам отново. Станал съм като баща си, "забавен"... Вървя по неговия път... О, това всъщност е тъй чудесно. За разлика от него, обаче, поне съм емси (или ми се иска да бъда такъв)... Тази мисъл ме крепи до края. Както и да е, въодушевих се като емо-тийнеджърка след получен автограф от Ачо (от Оги 23). Дори ще ви споделя кратка рима, коят ми щукна на ум, докато пътъвах с рейса от ЖП гарата на Попово до вкъщи. Смятам да завърша с нея, затова, моля ви, прочетете я с патетичен тон и подходяща интонация:

"Всякаква надежда тука, моля, оставете

'шот смятам да ви режа с римите като с мачете.

Докато ви режа, много моля ви - мълчете!

Масето палете, клепачи притворете

и за близка среща с Джа се пригответе!"

П.С.

То стана яка рима май... Амин!

П.С.2

Аз май излязох от темата доста... Сефте!

Главата ми е ходеща болница...

Главата ми е ходеща болница, а в ушите ми свирят тромпети..

Чупя стойки и рими в неравномерни куплети...

И ритъм, крив, набочан, тъпча джибри, вино точа и със пръсти се соча.

С кай-сърф летя, вий само стойте така, а аз ей ся ше ви прескоча...

Едно, две, три, на фрий, втори дубъл рап екшън...

Яж спейс кекс в Тексас, докат "classie" мацките ме слушат във "Lexus"

Парчето ми свършва и почват Backstreet Boys, покажете резпект, енд мейк съм ноиз!

Отивай на първия ред, остави ми коза на мен, и да се разложа на гъзарската ложа...

Като поредния рапер със по-светла кожа, правеш рап клиширан и рапиращ във поза,

не ги разбирам, ще се изложа...

Шъшш-кам с език изтръпнал от коза...

... И все пак, криво-ляво, все някак:

...Пускам рими по ноти полирани,

по парапета подпирам се

с тромпета добре колаборирам,

кораба майка паркирам.

и рапирам на фри, разбираш ли?

Сеш'ли се, или - асоциираш ли..?

Бълнуваш ли, живееш ли,

или си тананикаш насън, в джамсешън, със станьолен звън,

Рап, джаз и кисело зеле... Да избяга не мога, зле ми е..

Да рапирам така, зле ли е...? Да ги мисля, има ли смисъл въобще...

Или - ай да заебем тоз рап и да дръпнеме по ено хорце, братле..

Пия Ракия, целувам Мария и споделям я с теб, братчед

Тайната формула за моя (не)успех и неспирен кеф...

И не знам защо, йо, но...

връщам се във времето като пиехме във Свилката...

Със Мира и Бранко...

портокал и текила,

тъкмо в комбина,

скитащи четерима...

...

И после тук, и после там...

Откъсъчни спомени...

Всеки нещо ми взема, насила

А ако не вземе насила, аз сам ще му дам...

И тука бях, и с вас се смеях,

А после от страх, сам в мрак се топях...

И тука малко сакс... Подложи, диджей, моля, с бийт, скреч и бас...

Плочата да пращи, докато пръскам люти пламъци,

Ям шкембе-чорба и плуя рими на залъци...

В истории за бълъци, за Бай Минчо, Чичо Гошо и Къци...

И гимнастички, но не по цвички, а по търлъци...

На БАБАТИГЕТИТЕ, плетейки римите ти натискам лицето в спагетите,

Братле, знам не ти се яде, да, тва е от амфетите...

Били са цяр за отслабване през 70-те или някаде там да гу е...

Когато всеки хипи свободно целувал е залеза...

И изживял е на мечтите упадъка...

Капят, презрели... сами се предават.

Нежната революция несъстояла се.

За утре отложена, от пороци разложена...

И те така...

Продължихме младите ръка-за-ръка със властта... Но с наведена глава...

Възела ти е те влече към първото подходящо дърво, братле...

Гледам те поизтупан... С костюм, чисто нов, току-що закупен...

С парфюм наквасен... Обръснат, среснат и нагласен...

А аз изсулен- повръщам на ъгъла, зъзнещ и схлупен...

В ден мазен, ужасно хладен и кален...

В черно-бял филм, с накъсана лента, набрана, надъвкана, скъсана и със тиксо лепена...

Откъс от Париж, в който драйфам във Сена...

Защото имам алергия от кисело мляко "Елена"...

И не ми понася, с ракия, не крия...

Нито с боза.. Ни с кисело зеле...

С доста бахур, и щипка култура... Колкот за вкус...

Просто съм луд, или просто съм прост...

Щото редя рими докат бягам на крос...

Дибидюс гол, тръгнал бос, като коз, на ушенце с коз,

усмихнат, в залеза се давя, щот добре ми се отдава..

Да пуша ми ходи и затова го избрах...

И най-големия ми страх е да умра от смях?...

И дебна, настръхнал големия Крах...

Треперещ, напрегнат, в неделен следобед, след сутрин със бяло...

Объркан, изтръпнал, изпаднал в тревожност...

С тръпки подкожно...

И мисли спохождат...

Да скочиш от шестия етаж, далеч не е сложно...

Няма невъзможни неща, дръще ме, щото летя...

Карам кай-сърф и съм хай, и във кръв..

реки текат, остриета секат, удрям те с прът...

... тука бийта насича , фитила се пали, дими, пращи, пука

Разтревожен, оглеждам се за кука

Пускам си филма и забаравям защо съм тука...

С вас открит съм.

...и винаги признавам си когато разбит съм.

Боксувам във киша, и се правя че пиша,

в неделен следобед, за бога не мога...

Джазче да пусна, вана да взема, да се отпусна

От кишата, света и суетата прикрита...

Позата, кича и всичко, което не ми прилича...

И да дишам в тишината сам до насита.

Търкулнал бутилка с ракия изпита...

Лайфстайлът на поредния траш-рапър

Петък е... Пием ракия в стар приятел, подготвяйки се за културно събитие, което не мога да посетя, без нужната подготовка и състояние на духа. Все пак не отивам къде да е, аз отивам на рап-банкетче. Промоция на албума на едни еди-кои-си рапъри в един еди-кои-си клуб (започващ с "К" и завършващ на "микс"). Сигурен съм, че тази вечер ще ми се случат поне 4-5 чудни случки, само не знам, защо още не мога да се наканя да тръгна и да дам шанс на случките си да се случат. Ок, айде, последна чашка и вече тръгвам, че забравих къде съм тръгнал и защо отивам. А аз отивам да празнувам! Да се забавлявам! Заради рап-а го правя, не за мене си. От колегиалност...

Влизам в клуба... Смях и неориентирана обърканост. Бийтове, кикот и речи. Тийенджъри и тийнейджърки, смъкнати панталони и къртечен флоу. И крив дръм енд бейс. Познати лица, позната среда. Около мен прехвърчат безцелни нарко-инспирирани словоизлеяния: "Кво стаа човеееек", "К'о ста-а, мееен" и тем подобни... "Еми, ко да стаа, как да съм, добре съм, на рап съм дошел и аз"... друго не ми се добавя. Добре съм, пуснал съм се със сала надолу по течението на музиката.

Бе, то хубаво музика, ама те т'ва рапа не е музика за мене, това е бързоговор върху зациклила на 3-такт-а винилова плоча. Аз дори не знам какво е винил... И все пак, не мога да го разбера този "музикален жанр"...

Шегувам се, естествено...

И така. Пред мен са стъпалата и тълпата вдигнала се на щурм към своите любимци. Катерят се тъй устремно, спирани единствено от опънатите най-отпред вериги - прегради от съображения за сигурност. Все пак трябва да има прегради, възпиращи превъзбудените и екзалтирани пияни фенки. И така, нека обобщим - една малка добре обособена групичка от крайно-зарибени по ритъма маняци се е разположила нагоре по стъпалата към сцената, близо до своите любимци. На една плюмка разстояние, както се вика. При това, нека не забравяме, че жаргона за рапирам на английски е "spittin'", т. е. плюя. Можеби тези верни фенове са получили своите плюнки и са се прибрали с разтъптяни сърца, уморени, но щастливи... На 5-6 метра метра назад и надолу зад първата групичка се шири танцуващо множество от по-толерантно настроена към рапа тълпа. Хора от кол и от въже дошли да танцуват и да се забавляват, наслаждавайки се на придобитото си по един или друг начин опиянение. Навярно същите лица посещават и хаус-партита. За тях музиката не е толкова важна, парти да има... Лудница, кеф и щастлива обърканост. В тълпата можеше да се наблюдава интензивно щракане на фотоапаратчета и симулиране на готини пози. В стил - "Снимай ме така, снимай ме инак. Веднъж да направя с пръсти "eastside", веднъж "westside", веднъж с гангстерска финзиономия (или генгста-имидж), веднъж с дебилен зубърски вид...". Чувство за хумор от класа, порочност и артистичност, накуп. Всеки се е вживил в ролята си на герой от поредния култов американски тийн-сериал. Или на водещ в предаване за проблемите на тийнеджърите по "Канал 1", даващо съвети от рода на "как да се справим ефективно с акне-то", "как да шашнем гаджето" и тем подобни. Поне на мен така ми се струва, не знам защо все съм толкова критичен.

...

Чакам стрелките на часовника да ударят 2.00 за да мога да изляза за глътка свеж въздух и бира, която предвидливо съм си скрил навън. Не можах да я изпия по пътя, а да не става "зян". Сърце не ми даде да я изхвърля. А и няма какво да си кривя душата, "каширането" на алкохол пред клуба, е тактика която отдавна практикувам. Една утвърдени анти-кризисна мярка, по-добра от тези, които ви хвалят по "тиливизията". Една лично утвърдена, доказано работеща за мен практика...

Те, така де. Пийвам си. По едно време, гледам как около 5-6 пича с черни прилепнали тениски с надпис SECURITY, се нахвърлиха като гарги на захвърлена саламка върху някакъв тип. Друг неизвестен типаж се опитва да противодейства с възгласи от рода на "що бийте брат ми, уе, оставете брат ми, аз затуй ли ви оставих триста кинта в скапаното заведение" и после - "копелеее, счупи ми очилата, ох, ся кой ша ми ги плати, струват триста лива" и т. н... Насилие. Грозна гледка. Тъкмо се бях отнесъл, инспириран от поетичността на БеГе-рапа. Неравната схватка ме върна обратно на земята. "Shit happens", "живота ми е гетто" и други успокоителни слова се въртяха из главата ми. Доизпих си "кашираната" (или "скритата", за тези които не са в час със уличните жаргони) биричка и се завърнах да се "донаденся". Речено-сторено.

...

(Бел.авт. - тук навярно камерата е дефокусирана, понеже визията се губи. Сюжета е изтрит, както краткотрайната ми памет. Безмълвие. На дневен ред застават пиянските спомени, или по-скоро - липсата им. Доста нетипично...)

...

Няколко мига по-късно се намирам на бира в познатото фънки-мазе, до което, току-що откривам, са отворили дюнерджийница. Не издържам да не подлуча (или по-скоро - очесня) дъха. Подкрепям се и се връщам, за да си довърша бирата. Не искам да оставям остатъци и следи. Все пак съм професионалист...

...

(Нова дупка в сюжета - бел. авт.)

...

На следващия ден правя рап, цял ден. Изпотявам се от рап и се изкривявам ментално. Накрая на работния процес съм толкова превъзбуден, че не мога да спра да римувам наум. Излизам за малко, да се поотпусна. Най-много за по бира-две понеже съм поел ангажимент да се включа в средно зимно преброяване на зимуващите птици до Шабла и утре трябва да стана в 6. Въпреки това не се сдържам да не дегустирам домашната ракийка на един съгражданин и приятел от близкото детство. Решавам и да намина през едно парти, понеже ми е на път за вкъщи. Хващаме такси за по-бързо и отиваме на рап, за малко. Завършвам вечеринката около 3 и половина пред компютъра след "най-свежото черно парти на Варна".

...

Събуждам се към десет и нещо. Е, навярно не ми е било писано да броя патици точно днес. Лягам си отново, щото ми е много зле, а трябва да съм свеж за по-късно. Имам изпит другия уикенд и трябва да подготвя презентация и научна статия. Ще ги направя, колко му е, само да се наканя да започна...

...

След час ми звънва един приятел с предложение за шкембе (официално "бира и шкембе", но аз отказвам бирата, понеже ме чака интелектуален труд. Знам, че е твърде възможно да се поддам още от сутринта, но все пак не искам да си придавам такъв вид. Аз съм волеви млад човек и това е единствената истина, в която вярвам. Окей, добре, признавам си, възможно е да ударя и една биричка, но нима това би замъглило творческия ми гений? Не мисля...)

Предложението за бира и шкембе се реализира под формата на много бира, чипс и билки. Шкембе-чорба няма все още, не можем да се наканим да тръгнем. По едно време се осъзнаваме, че сме изоставили първоначалната си умисъл, което ни ужасява и всички вкупом тръгваме към еди-коя-си (или без значение коя) кръчма. Цък, мал шанс, оказва се затворена. Опитваме с втора - ламаринена постройка в близост до ЖП-гарата с интериор наподобяващ наскоро отворен селски супермаркет. Лъскаво и претъпкано. Опитваме се да влезем. Спряни сме на вратата. "Измихме вече... В неделя работим до 5" - така ни отговарят. Пф, забравили сме че днес е неделя. Хората искат да почиват. Е и ние искаме да си починем активно. И да си изсърбаме по едно лютичко шкембенце. Толкова ли много желаем. Разглезени градски деца сме ние, така би коментирал баща ми, ако беше наоколо. Хубаво, че го няма...

В крайна сметка, късметът ни се усмихва в някаква трета кръчма. Сядаме доволни, пием по биричка и си изсърбаме супичките по Бай-ганьовски - шумно, подсмърчайки и със сълзи на очи. Не случайно от чичо си Гошо знам, че по-лютата шкембе-чорба бори махмурлука по-добре от по-не-лютата такава...

...

С последния практичен съвет, смятам да приключа своя кратък разказ, за да потъна в размисли за наближаващия в близките часове делничен ден. Благодаря ви, драги ми слушатели и до другия петък! С пожелание за ползотворен и смислен делник и сладки сънища...