Главата ми е ходеща болница, а в ушите ми свирят тромпети..
Чупя стойки и рими в неравномерни куплети...
И ритъм, крив, набочан, тъпча джибри, вино точа и със пръсти се соча.
С кай-сърф летя, вий само стойте така, а аз ей ся ше ви прескоча...
Едно, две, три, на фрий, втори дубъл рап екшън...
Яж спейс кекс в Тексас, докат "classie" мацките ме слушат във "Lexus"
Парчето ми свършва и почват Backstreet Boys, покажете резпект, енд мейк съм ноиз!
Отивай на първия ред, остави ми коза на мен, и да се разложа на гъзарската ложа...
Като поредния рапер със по-светла кожа, правеш рап клиширан и рапиращ във поза,
не ги разбирам, ще се изложа...
Шъшш-кам с език изтръпнал от коза...
... И все пак, криво-ляво, все някак:
...Пускам рими по ноти полирани,
по парапета подпирам се
с тромпета добре колаборирам,
кораба майка паркирам.
и рапирам на фри, разбираш ли?
Сеш'ли се, или - асоциираш ли..?
Бълнуваш ли, живееш ли,
или си тананикаш насън, в джамсешън, със станьолен звън,
Рап, джаз и кисело зеле... Да избяга не мога, зле ми е..
Да рапирам така, зле ли е...? Да ги мисля, има ли смисъл въобще...
Или - ай да заебем тоз рап и да дръпнеме по ено хорце, братле..
Пия Ракия, целувам Мария и споделям я с теб, братчед
Тайната формула за моя (не)успех и неспирен кеф...
И не знам защо, йо, но...
връщам се във времето като пиехме във Свилката...
Със Мира и Бранко...
портокал и текила,
тъкмо в комбина,
скитащи четерима...
...
И после тук, и после там...
Откъсъчни спомени...
Всеки нещо ми взема, насила
А ако не вземе насила, аз сам ще му дам...
И тука бях, и с вас се смеях,
А после от страх, сам в мрак се топях...
И тука малко сакс... Подложи, диджей, моля, с бийт, скреч и бас...
Плочата да пращи, докато пръскам люти пламъци,
Ям шкембе-чорба и плуя рими на залъци...
В истории за бълъци, за Бай Минчо, Чичо Гошо и Къци...
И гимнастички, но не по цвички, а по търлъци...
На БАБАТИГЕТИТЕ, плетейки римите ти натискам лицето в спагетите,
Братле, знам не ти се яде, да, тва е от амфетите...
Били са цяр за отслабване през 70-те или някаде там да гу е...
Когато всеки хипи свободно целувал е залеза...
И изживял е на мечтите упадъка...
Капят, презрели... сами се предават.
Нежната революция несъстояла се.
За утре отложена, от пороци разложена...
И те така...
Продължихме младите ръка-за-ръка със властта... Но с наведена глава...
Възела ти е те влече към първото подходящо дърво, братле...
Гледам те поизтупан... С костюм, чисто нов, току-що закупен...
С парфюм наквасен... Обръснат, среснат и нагласен...
А аз изсулен- повръщам на ъгъла, зъзнещ и схлупен...
В ден мазен, ужасно хладен и кален...
В черно-бял филм, с накъсана лента, набрана, надъвкана, скъсана и със тиксо лепена...
Откъс от Париж, в който драйфам във Сена...
Защото имам алергия от кисело мляко "Елена"...
И не ми понася, с ракия, не крия...
Нито с боза.. Ни с кисело зеле...
С доста бахур, и щипка култура... Колкот за вкус...
Просто съм луд, или просто съм прост...
Щото редя рими докат бягам на крос...
Дибидюс гол, тръгнал бос, като коз, на ушенце с коз,
усмихнат, в залеза се давя, щот добре ми се отдава..
Да пуша ми ходи и затова го избрах...
И най-големия ми страх е да умра от смях?...
И дебна, настръхнал големия Крах...
Треперещ, напрегнат, в неделен следобед, след сутрин със бяло...
Объркан, изтръпнал, изпаднал в тревожност...
С тръпки подкожно...
И мисли спохождат...
Да скочиш от шестия етаж, далеч не е сложно...
Няма невъзможни неща, дръще ме, щото летя...
Карам кай-сърф и съм хай, и във кръв..
реки текат, остриета секат, удрям те с прът...
... тука бийта насича , фитила се пали, дими, пращи, пука
Разтревожен, оглеждам се за кука
Пускам си филма и забаравям защо съм тука...
С вас открит съм.
...и винаги признавам си когато разбит съм.
Боксувам във киша, и се правя че пиша,
в неделен следобед, за бога не мога...
Джазче да пусна, вана да взема, да се отпусна
От кишата, света и суетата прикрита...
Позата, кича и всичко, което не ми прилича...
И да дишам в тишината сам до насита.
Търкулнал бутилка с ракия изпита...
Няма коментари:
Публикуване на коментар