Субект А (Или "Един младеж с бъдеще?!?")

Субект А е студент. Изкарва си изпитите. От време на време работи и изкрава по някой лев. Като цяло субект А успява да се справи с живота...
Напоследък обаче прекалява с пиенето..Всъщност, не напоследак, а от 5-6 години насам. Но...нищо..виновна е средата. Приятелите му също пият..много. Гадно е, че напоследък(от 2-3 години насам) субект А пие повече от тях, пие повече от средата. Следователно субект А е алкохолик.
Субект А не се ограничава само с алкохола. Той е широко скроена личност. Започна с трева. Отначало рядко, понеже е от малък град и там не се намира често "матерял". Или поне преди беше така. Постепенно започна да си намира все повече и повече..Започна да се събира с приятели които винаги имаха..Или почти винаги, във всеки случай достатъчно често..Преди време марихуаната докарваше на субект А наприятни усещания..и кофти трипове..Най- често параноя..Тревата размекваше субект А и го правеше неспособен на сериозни действия и нормални логични решения..И затова субект А я ограничаваше. След всяко напушване на другия ден не искаше да мисли за това..Постепенно тревата започна да му действа по-добре. Стана опитен пушач..а бед триповете не му се случваха. Сега той контролираше атмосферата и състоянието си..Напушваше се често и някак беше по доволен..Приятелите му също..Изградиха си една своеобразна атмосфера или..субкултура..Т.е..събираха се и се напушваха...И така..И все по често..
И въпреки че субект А владее положението когато е напушен..Все още в него тлее едно специфично чувство на вина пред самия себе си..Нещо от рода на:.."защо пак го направих..нали днес трябваше да уча..."
Но субект А учи..Трудно му е..Но все пак се справя..Дори доста добре в очите на околните..Някак си успява въпреки всичко. Може би е природно интелигентен..Кой знае..Взема си изпитите, пие..пофи..и върви "напред"..

А иначе Субект А не се замисля много много за бъдещето си. Смята че прави достатъчно за него, много повече отколкото повечето хора правят. И то такова хора които живеят много по нормален живот..Не пият толкова много..Не пафкат..И пак не успеяват да се справят добре колкото него.

Субект А е малко разочарован от живота си. Преди беше повече, но някак го преодоля..И сега не е в тотална депресия..Просто го дава "ларж" ..И си живее живота..Но в крайна сметка, замисляйки се (нещо, което напоселдак прави все по рядко) субект А не знае дали постъпва правилно..Колебае се и никога не е сигурен..Може би субект А е объркан..и слабохарактерен..Склонен към депресивни състояние..Не обича да взема важни решения..А вземе ли ги после се колебае и самосъжалява, че пак не е постъпил правилно..и този път..

Но не..Субект А е забавен тип. Не е некой смотан сдухлю. Готин е..забавен..остроумен..леко артистичен. приятелите му също са готини..И приятелките също. И има доста приятелки (за жалост, повечето - "просто приятелки", нищо повече)...Но всички са страхотни..Млади хора, хубави хора...Весели, усмихнати, лъчезарни...макар и леко разочаровани от сблъсъците със реалния живот..Те всички са студенти..Почти всички...

Субект А често се събира с приятелите си и се забавляват. Напиват се и се веселят заедно..Споделят си проблемите..мечтите. На последак обаче се събират все по-рядко..И не искат да се жалват постоянно колко рядко се виждат..И колко им е скапано един без друг. Искат просто да се забавляват "както в добрите стари дни"..В онези дни когато са били щастливи, но не са оценявали щастието си..Бързали са напред..Бързали са да се махнат, да преуспеят..Да отидат някаде кадето света ще бъде техен..И всички наоколо ще ги обичат и ценят повече..Още повече..

Всички стават студенти..Почти всички...Разотиват се..И вече някак не е същото..И мечтите им не са същите...Свили са се..Станали са прагматични, практични..и малко-по-депресирани..Изживяяват кофти моменти..Порастват.Субект А също..Даже може би на него му е най-тежко..Защото ги вижда рядко, а когато ги види нещата някак..не се получават..и нищо не е както преди..Е много ясно, то и живота като цяло вече е друг..Но във всеки случай не е по-розов, даже обратно...

Света не пренадлежи на субект А. Защо тогава той да принадлежи на него?..И да участва активно в него..Много по лесно (и приятно) е да се напуши или напие (или даже нашмърка, напоследак) и да си отиде там кадето иска..Кадето е готин, ценен и доволен от самия себе си..Много важно, че според някой това било бягство. Та нали света е твоята представа за него...т.е е субективен. И субект А, който е силно субективен по натура, бяга от обективната действителност..И не иска да я приеме, нито въобще да се занимава с нея..Те не му е интересна..Субект А просто..се забавлява и върви напред..Не знае накаде отива..Едва ли към "личностен и професионален просперитет"..Но не това е важно. Субект А вече е спрял да се тревожи със сложни екзистенциални въпроси за смисъла на човешкото битие и тем подобни глупости..За него те нямат смисъл, понеже не е могъл да намери смисала в лирико-философкисте си търсения..Нещо повече - той дори е отвратен от тях..А хора търсещи "смисъла" му стават все по пародични..За него те са меланхолични търсачи на празни метафизични прозрения..С две думи - въздухари и мечтатели, които живота все още не е "облъскал"..и които несъмннено ги чака тонове разочарование и голямо "облъскване"..А живота е "облъскал" субект А..И то колко много...

Субект а идва оттам, накадето вие отивате..Разликата между вас и него е, че вие все още мислите как искате да живеете, но не успеявате да живеете, а субект А е забравил как иска да живее и живее без да мисли..И се опитва да забрави колко разочарован е всъщност..Пък и..защо трябва да помни? Нали всеки ден е начало на нов живот...