Статично

Разстояния - кратки.
Събития - нищожни.
А в мене бушуват мисли тъй сложни...
Съзерцавам вятъра как клони поклаща
и...Някак смисала не схващам:
Клони се люлеят, но дървото си остава.
Ден след ден, без нужда от промяна.
Живот - статичен.
Живот - безличен.
...Ветрове, стихии, бури, орагани...
създават, прелитат, носят промяни...
Идей свежи, пътища нови...
Но кой ги поема като ние сме стари?
Едни и същи. Обикновени. Еднакви.
Какво от живота взехме, разбрахме?
Полюшнахме клони и пак застояхме...
Ако има промяна - защо не я виждам?
Да живея статично - това ненавиждам!
Част от себе си на кого дадох?
И, чудя се, що пак умирам от задух?
Имах ли някога шанс за промяна?
Или всичко пак бе пълна измама?
От страх от грешки сам се затворих...
Да бъда...опитах, но нищо не сторих.