Чичо Гошо имал проблеми с алкохола?!?

Някой беше казал на чичо Гошо, че имал проблеми с алкохола. Преди двайсе години, някаде...Отдавна... Дори чичо Гошо вече не си спомняше нито кой беше той, нито какво точно му каза, нито кога му го каза... Но не това в случая е важно. Важното е, че чичо Гошо се изнерви и преби лекичко, така тоя омразен за него субект. "Кой е па тоя да ми говори такива глупости. Пия си 'ичкията и вооопще не ме ебе..." - коментираще издразнен нашия герой. И от ден на ден ставаше все по-нервен. Ядосан бе на абсолютно всички от Еврофутбола, на всички в кафе-аператива на 151-ви блок, като най-ядосан бе на Минчо-бармана, който все по-често и по-често отказваше да му налива отново и отново ракия. "Стига си пил ве, Гоше, я по-добре се прибери, се наспи..." От тея фрази душата на чичо Гошо се срмазяваше, изпълваше се със злоба чернива, зениците му се разширяваха, започваше да трепери, гласа му да дрезгавее, а адреналина му се покачваше до небесата. Обикновено развръзката на така зреещия конфликт се изразяваше в опита на чичо Гошо да набие Минчо, опитвайки се да го зграбчи и измъкне през бара... Добре, че останалите гости на кафе-аператива знаеха пиянските мурафети и сприхавия нрав на чичо Гошо и го озаптваха... Обикновено, след това го изхвърляха навън и така семейната идилийка в тенекиената кръчмичка си продължаваше, от никого неосквернявана... Ех, романтика...
На чичо Гошо обаче не му беше особено романтично. Потеше се и не можеше да спи... Накрая тихичко и незабелязано от жена му Живка, ставаше, отиваше в килерчето, кадето обикновено си кашираше малко ракийца за черни дни, и гаврътваше за душевна утеха и разтуха... След това си лягаше мирно-мирно... Обръщаше се на обратно да не лъха на Живка, която никак не одобряваше неговите алкохилни навици, и заспиваше като къпан младенец... Е, чат-пат похъркваше и попръцваше, но кой средностатистически съпруг на средна възраст не го прави?...
И тази вечер чичо Гошо заспа по обичайната процедура. Заспа и...засънува...Чууууден сън му се присъни:
Сънува, че отваря очи и...Кво да види? Намира се на средата на огромна бяла зала...Толкова огромна, че чак края и се невижда... Всичко е бяло, докадето погледа ти стига... И той в средата на таз' безкрайна белота, лежи на един креват. Някав странен креват, който леко даже му обива... Опитва се да стане...Да се понамести, барем'...Но не, не може и да помръдне...Колкото и да се напряга... Попъхтя, поизпсува и накрая се отказа... Остана да лежи и притвори очи... Отвори ги след минута...И кво да види... Тълпа дребни, ниски, зелени човечета с големи глави и огромни тъмни очи го бяха наобиколили и си говореха нещо на странен език, без да помръдват устните си... "Ей, кой сте вий ве?!? Бах' мааму! Ей, ко искате от мене, бе..."? Опитът му за диалог с чуждоземците бе неуспешен...По едно време единия от приълците се приближи и заговори на разбираем за чичо Гошо език. "Ние сме пратеници от расата на "Алкалоидите" и идваме от планетата "Алкол", от далечната галактика "Ох". Тук сме за да ви изцерим от вашата алкохолна зависимост. Ще оперираме вашия организъм на метаболитно ниво и ще отстраним вашите алкохол-кинази, с чиято помощ вие разграждате етилово-алкохолните молекули, лишавайки тялото ви по този начин, от способността му да усвоява алкохол, в какъвто и да е вид и в каквито и да е дози... От този ден нататък алкохола ще бъде най-непоносимото за вас вещество..."
"Квоооо?!? Я ме оставете на мира , уа, еееей... Мааайка ви дай*а, ше ви кажа аз!!!... Аз, алкохол...такоз...килазите си ги не давам, ша знайти, ееей...!!! Пуснете ме или ше ви пребия като кучета!!!"...
В изблик на гняв и от страх да не изгуби най-свидното си, чичо Гошо преодоля някак си телекинетичните вериги, с които извънземните го държаха завързан за стола, стана и пристъпи смело към тях... И се почнаха едни тъпаници и шутове кой-каде свари... Насини им големите очи, поду им и без това по дефалт надутите глави... Счупи им ребърцата и хилавите крайници... Абе с две думи - счупи ги от бой... След като наби най-главното извънземно, цялата атмосера се промени. Постепенно в белотата изчезна и наоколо се показаха некви технически джунджурии със светукащи тук-таме по тях лампички... "Навярно бялата реалност е била оптическа измама, подържана по телекинетичен път от оня, главния зелен дрислю", незнайно откаде си помисли чичо Гошо. Той обикновено не получаваше такива велики прозрения. Доста странно... Но, както и да е, нямаше време за мислене...Чичо Гошо продължи да бие, рита и руши всичко на около..."Пуснете ме уа ей, мамка ви! Искам да изляза! Ш'ви чупа тиникията, ей, страшно ши стани, каам ви!!!" В резултат на дестриктивните действия на чичо Гошо кораба на Алкалоидите взе да се олюлява застрашително... Може би бе счупил навигационната система?... Всичко започна да се тресе!... Губеше височина!...Оооо, неее! Летящата чиния падаше, а катапулт, навярно - нямаше...
Чичо Гошо бе толкова паникьосан, че без малко да направи белята от страх. Тая, голямата, не друго... Не знайно как, обаче, в противоречие на законите на класическата механика, не последва нито взрив, нито каквато и да е форма на катастрофа, при съприкосновлението на летящата чиния със земята... Нещо повече...Летящата чиния прелетя над 151-ви блок на Люлин 10, завъртя се около блока и влезе през прозореца на 13-тия етаж право в спалнята на чичо Гошо. И от там директно, чичо Гошо изхвърча и се паркира на семейния одър до Живка...Летящата чиния се завъртя още 2-3 пъти и се изгуби в лилави светлинки и проблясъци...
"Божеееее!!!" крещеше на ум чичо Гошо, отказващ да приеме случилото се. Дали беше сън или...или беше наистина?!? Прагматичната душица на чичо Гошо се напъваше да разбере истината, но колкото и да си "блъскаше главата" оставаше сляпа за истината. Чичо Гошо не вярваше в свръхестественото и паранормалното и не гледаше "Досиетата Х". Вместо това се наслаждаваше на зрелищен футбол и гавръткаше ракийца със салатка в кафе-аператива, долу, с момчетата... И въпреки това не можеше да приеме за обективна истина версията, че това е било просто сън. Сърцето му туптеше като локомотив на товарен влак. Стана, разтреперан и олюлявайки се се добра до целта, усърдно скрита в килера. Пресуши пластмасовото 250-милилитрово шишенце от "Пепси-Лайт" и с поуспокоена душица се върна и полегна до сънуващата вече третия си сън и отвреме-навреме доволно скимтяща и прихъркваща, Живка...
От този ден нататък вече нищо не беше същото!...