Търсене в този блог

понеделник, януари 04, 2010

1. Човекът с бежовото яке...

...стоеше и пуфтеше притиснат в ъгала... Не че някой го беше притиснал, а поради обективни нам причини. Знаете причините, нали... нали?... Окей, ш'ви ги споделя шот, кат' ви гледам колко умно-умно ми мигате на парцали сте ми ясни като глътка от майчиното ви мляко (което обичах да си глътвам когато идвах на гости на майките ви докато вие още бяхте бебета... понякога го пиех чисто, понякога - с много ментааа...). Първо - по-напрегнато е някак си... по -"съспенс"-нато е..като има някой притиснат в ъгъла, давещ се в собствените си храчки и амфетаминови носово-глъткови горчивини... И второ - исках да напрая ситуацията крими - така че - тихо там, ей... кой е шефа на приказката се пак?
Така де... Ставри се беше насрал от страх с притиснат в главата пистолет след краткотрайно перчене и уж перформ-снато и добре актиорски изиграно (но доста нереално според мнозинството) спречкване с въображаеми крими-босове и тарикати... за пред неговото момиче - Минка. СЕГА Минка ревеше... по-скоро ревеше ПРЕДИ, защото току-що я отвлякоха за косите 2-ма от облечените в черно дву-гардеробни типове с безизразни лица, тъмни очила и набола тъмна брада с грубостта на свинска четина. А, забравих - с набръчкани вратове и обратни захапки и особенно наднормени телосложения... крещящо анти хомо-фешън пропорционални фигури... Горили..Свине...Животни...Диваци...Неандерталци.. ей тая дума, последната не могат и да я и напишат сами...ясно ти е за какви личности иде реч, нали... И така да..тея "борчета" беха сгащили Ставри здраво, завлекли Минка в ъгъла... Ставри се молеше на небесата да му върнат силата... способността... магията, която така и не се появи. Отчаяно деяние, обречено на провал... Добре че, все пак, Добри бе наблизо... пък и той нали беше човек на Пауър Ренджърс 'се пак.. 'се щеше да на прави нещо, способно момче е... И таака де...Добри мина покрай тяхи...и замина.. “Навярно се е уплашил" помисли си Ставри... Не, по-силно - в действителност Добри дори се беше насрал... Имаше такова гадно и отвратително разстройство... (в смисъл - и физиологично, не само психическото, то в наши дни кой го няма)... че не издържа и на път към мъжкия кенеф отби по пряката (ака по шорткътът) към женския кенеф... в ляво. И така.. курдисам са той там кат квачка над яри..и сери ли сери.."сери драги Добри, сера Добри, сера"... Това трябваше да е скоропоговорка за едноименния герой ма не успях... " 'се пак и аз бактисах..и аз съм човек... "Човек-човееек, колко да си човек"...провикна се някой от втория ред... “На ти тоз шамар, отвърнах му аз". (Ся кат се замисля - май беше "Биг Ша" въпросния... човек поуронил за миг достойнството ми, е нищо де, върнах му го тъпкано с един голям шамар зад врата, при което цаките му паднаха на пода и се счупиха, а той заплака... Както и да е, размина му се... Великодушен съм си и това е...) Та така де..в този момент Добри дриска а Ставри бива надрискан от страх с пистолет в главата, с уста захапала (по принуда естествено, се едно е в гангстерски филм, само 4е тук е наистина) долния ръб на писоара. Или с други думи - това место откадето пикнята се стичан когат сифона се е затулил и пикнята вместо да отива в канализацията прелива с радост като мини водопадче...лъщи трепетливо блещука като трепетлика и радостно капе по фаянса на пода, устремена към каналния изход в единия ъгъл на банята, кофти нивелирана от пиян фаянсаджия... или от баща му - още по голямо алкохолно петно... Или - посоката на отвеждане на урината щеше да е тази, ако там не бе отворения устен отвор на Ставри със завързани очи и опрян в главата Дезърт Ийгъл модел "ДИ94.03.02.а". Невърмайнд... Важното е че е акано и хард кори мириши, а мама не би си и направила труда да купи "глейд спрей" за дупка кат таз'... И точно в тези отвратителни санитарно-хигиенни условия, с притисната глава..връзка на очите, пистолет допрян в тила и уста...поемаща жадно (но според мен - по принуда на насилвачите) всяка капка урина стичаща се ту - бавно, с трепет и несигурност, при лиспа на пикаещи, ту - като "малка жълта ниагара" при наплива на обуркани развеселени туристи с пълни пикочни мехури, усмивки на уста, бира в ръка и полу-еректирали от напрежението пишки... се пак кенефа е с пари, влиза се само при крайна нужда... И така, да обобщим...единия дриска...другия се надрисква, докато мацката му е завлечена за косите и най-вероятно грубо и серийно съвокуплена, а най-вероятно и записана на видио (деба тоз йутуб дагуйба). С други думи - никва героичност..никъф' пламък... Добре че решавам да спра дотук докат интереса ви е все още кеч'нат... Утре-удругиден ши ви забия мокър лиричен шамар..обещавам ви.. А ся се връщам към виното...орехите с мед и ени супер яки клипчета на Ева Анжелина (ифюноууаамийн, нигга!!!) и ако беше останало нещичко пак щях да свия...ма...язък...свини... сичко се уплйосква днес, никой не мисли за утре... Автора е потресен!
Публикуване на коментар