Търсене в този блог

понеделник, август 03, 2009

Пътувам (Home, sweet home)

Пътувам из полетата повехнали
и шума сива пука под краката ми...
Суха есен, прашен път,
навит край ручей пресъхнали...
Пътувам... по полята, погледа ми рее се...
по къщурки, с керемиди охрени...
От тухли купища, разхвърляни
край стари мостове ръждясали...
Към утрешния ден, мечти увехнали...
...и стеле се спокойно есенното слънце,
с меланхолия лъчи разпръскващо
по постройки сиви и бетонени,
с мазилка, пръскана, оронена...
Пътувам с влак, слушам музика и чупя орехи...
И храня се със плодовете, есенни
на живота ми "заслужил", отруден, недоизживян...
За живот гладен, в мечти приспан,
аз живея, дишам, трудя се
... и пътувам с влак през нивите изсъхнали
... и шума суха пука под краката ми
Слънцето потъва бавно
... и сенки плуват между храстите
... и стълбовете телеграфни, един след друг редят се...
А цветовете, топли, есенни,
изстиват...
Тревата вехне...
Земята съхне...
И всеки полъх нов веч' 'се по-сух и хладен е.
Светът заспива...
Аз отивам си...
Пътувам...
Връщам се... Или отивам?
Будя се... Или заспивам?
...Или с очи отворени сънувам,
в нивата полегнал,
сграбил в шепи пръст,
все още топла, но изстиваща...
С очи отворени...
Аз плувам в облаци
и живея в кулите небесни...
А този октомврийски ден отива си,
топлината гасне...
Устните изсъхват и напукват се
И...единствено сълзи ги навлажняват
Когато шепнат тихо
песен плаха и приспивна,
целуващи завивките изстинали,
...В тази вечер, тиха, октомврийска...
Публикуване на коментар