Търсене в този блог

вторник, януари 12, 2010

2. С последен напън...

на изтормозения си от хронична диария, обезводнен и алкохолизиран организъм, Добри, без да иска направи нещо, което отдавна не беше правил и си мислеше, че вече не умее. В този сублимен момент той си даде ясната равносметка, че издирването на Такезо–Сенсейския меч чрез безцелно лутане из вековете и цялото това безмислено изкривяване на времево-пространствения континиум си бяха чиста проба безмислена хуйня на куб (ако щеш и на квадрат, ма е по-слабо, според мен)... А какво именно направи Добри, ще запитате вие. Ок, шви кажа (нъл съм готян) - той не направи нищо друго освен...СПИРАНЕ НА ВРЕМЕТО. И...ъ...да, гледал съм сериала "Герой", шибаняци такиа, не съм плагиат, а сатирик и хуморис, макар и от мнозина неразбран и оценен...
Както и да е, в напъна си, да изтласка навън и последните си шлякано-воднисти, нездрави и омешани с венозна кръв от спукани хемороиди екскременти, Добри без да иска 'зе че спря времето. Последните пурпурно-карамелени капчици ако, виснаха, частично отделени от аналното му отвърстие. Добри, нали си беше свикнал с тези неудобни моменти, просто се извъртя и забърса с парче тоалетна хартия нежелените остатъци от тази зловонна субстанция (а.к.а. "манна небесна") и си вдигна панталоните. Запаса се старателно като си вдигна гащите до над пъпа. 'Се пак - нали си беше чиста проба очилат сдуханяк и абсолютно страхлив путьо и не биваше да изневерява на този си стил. Иначе щяха да го заподозрат и подложат на ужасни мъки и доживотни излседвания в лаборатории-затвори. Кои бяха те, той не знаеше, но както Бен му каза, по добре и да не знаеше. Или нещо такова...
Та тъй де, Добри тръгна да вика дружката си Ставри, който се беше запилял с нек'ва недостижима за стандартите на Добри мацка. 'Се пак, не напразно, Ставри бе пича в компанията и винаги забърсваше нещо първокласно, докато за Добри оставяше тея мацки, които заебаваше или вече му бяха станали напълно безинтересни. С други думи Добри бе потребител на "втора ръка" жени - адски непрестижно занимание. Как ли успяваше да белсне пред такива момичета, все едно... все едно четеше мислите им. Нямаше си и на представа колко е прав...
Добриевото либидо бе неудържимо, за разлика от несретния му, безличен и крещящо незабележим външен вид. В изблик на наудържимо желание, понякога Добри се телепортираше назад-назаад във времето, още в праисторически времена, тогава когато жените далеч не са били толкова еманципирани и претенциозни. За него те бяха стока. Ето затова той мразеше всички долни мазни болни феминиски, които правеха шансовете му да прасне нещо все по-редки (и буквално - невъзможни) чрез заразяването на все повече и повече жени с налудничавите си идеи. Те просто...просто...му крадяха свежите крехки мръвки месо, мамицата им!!! Както и да е, по душа Добри бе добряк, просто бе и супер-смотаняк и това го подтискаше в мигове на духовно падение и отдаване на окултизъм, онанизъм и долни телесни занимания... Иначе си беше куул.
П.С. Поотплеснахме се, дори и аз го осъзнавам, така че - пълен напред към разгъване на сюжетната линия (надявам се да се казва така, не го разбирам, опитвам се просто да имитирам известни автори...)
Добри тръгна към мъжкия кенеф да потърси Ставри, тъй като си мислеше, че най-вероятно той чука някоя мацка седнал на една от тоалетните чинии, докато тя жизнерадостно и някак по детски щастливо подскача и пъшка звучно, обяздила го отгоре. Не ги разбираше Добри тея работи... Все пак бе детствен, макар и на 24...
Влиза Добри в кенефа и кво да види - насъбрали се 3-4 мутри с черни кожени якета около единия писуар. От широките им гарбини не можеше да види нищо. Пооплаши се, 'ма и му стана любопитно, че чак цайсите му се запотиха от превъзбуда (най-голямата възбуда която беше изпитвал досега бе когато "превъртя" видео-играта "Wolfenstein") и в крайна сметка, по неизвестни нему причини, реши да се доближи. Доближи се той и... що да види - една от мутрите с масивен 'патлак' допрян в главата на Ставри, явно го бе принудил да захапе ръба на писуара, пиейки урина, докато друга мутра с друг пистолет заставяше случайни посетители да пикаят точно в този писуар "...за да има "пиво" за нашия приятел Ставрича, хо-хо..." - най-вероятно бе изрекал в този момент гнусния мутряга. Добри веднага видя думите му във вид на балонче от комикс. 'Се пак не случайно бе пропилял цялото си детството барабар с полвината от тийнейджърските си години в безплодното четене на комиските на известния (но вече покоен) автор на комикси - Айзък Мендез. Имаше си проблеми с наркотиците това момче, мислеше си Добри, но последователят му - Сайлър вдъхваше нему повече доверие и с нетърпение очакваше мига, в който ще разгърне новия му брой - шедьовър ("Приключенията на Киро Намасура в Кокаляне"). И все пак е тъпо да мисля за комикси - помисли си Добри - докато Ставри лочи пикня. Но какво да направя, подяволите - запита се объркан, а и доста наплашен Ставри... Нов диариен порив го принуди да се отбие в най-близкия кенеф за около 6-7 минутки. Все пак, заникаде не бързаше, нали времето бе спряло.
Изходи се, избърса се, стана, запаса се, и отново тръгна с решителна стъпка напред. "Вече ми е леко-оо, чувствам се добрее-е-ее" - припяваше, тактувайки с крак от време на време. Чилл рефрешинг фрий майнд тайм-аутът в кенефа бе опреснил мислите му, дарявайки го с редица свежи решения. Имаше си план "Б", план "Г" и логично - план "З" (времето в кенефа ти дарява фрази тъй идейни и крилати, ифюноуамин, нигга... бел. авт.) Устемен, с усмивка на лице Добри се зае със спасяването на Ставри. Все пак му беше най-добрия приятел от детинството (...макар веднъж да му бе откраднал долните гащи докато Добри акаше, после го излъга че ще му ги върне само ако излезе от кенефа и Добри го послуша без да подозира, че преди това Ставри бе поканил 15-16 негови приятелки, които избухнаха в неудържим кикот при вида на свитичкото от притеснение 'мъжко' достойнство на Добри... На другия ден снимките на прочутия "малък приятел" на Добри обикаляха десктопите на телефоните на всички мацки в даскало, нажежявайки блуутутът до червено...)...
Публикуване на коментар