Търсене в този блог

вторник, януари 26, 2010

За хората по пътищата в зимни условия. Обръщение:

С това словоизлеянийе, богуугодно, искам да ва придупридя да внимаати каде стъпвате по улиците, че е пълно и с говна (замразени), и с лед, и с дупки (на кило), и с повръщано, и с акану (колкот' си щеш) и т.н... Тъй чи - умната! Аз оня ден си изпатих...
Ходя си аз, на разходка в парка (да дръпна ено фасче, набързо, тъй по навик) и кат са лъзнах, па паднах, па седнах не ено кучешку ако и... ае развали ми са настроението, накратко. А таман бях забил неква тийнейджърка с ей такиа цици и си престаях кво ли моем да напрайм двамата довечера, потривайки доволно ръце. То затова и не можах да запазя равновесие. Па и да се бях подпрял с ръка, се същия фуй... Немаше дънките ми да са в лайна, отзадем на дупето, а ръкавицата на дясната ръка щеше да ми е. А то беше студено, майкоо, кучешко време, несретнишко... 'Ич немаше да се съглася да се разделя с ръкавицата си току-така. Най вероятно шях да си продължа да си ходя с насрана ръкавица... Даже да си я туря в жоба по стар навик.. Или по пътя, виждайки разни браточки (колеги емсита) поздравявайки ги, шях да ги омажа и тях или с други думи да си разделим лайното по братски. Както прайм с коза, например...И ич немаше да се усетя...
Шях да усетя чак кат тръгна да си духам носа, шот щеше да ми замириши, навярно. Ама,баш тогаз, нямаше да го напрая скоро шот се бех нашмъркал с некви капки за нос, дето бях чел в ена книга на Юлян Караджов, че 'фащат и яко друсат... И чаках ефекта аз таман, като ми се случи всичко това. (За похлъзването и лайното говоря.) Ма кат видях, че от тез капки за нос файда йок, реших да свия ено масурченце мъничко-мънзъркоо, колкот да цъкна за цвят, лекичко, да се усмихна и аз на слънчевия, макар и мразовит ден.
Иначее, аз мноу обичам зимата. Обичам януари. И туршията, и ракията. И сгодните жиници. Ма говната не ги обичам, деба. И тез кучите дет ги серат, почвам да ги недолюбвам, нищо, че принципно съм енвироменталист и природолюбител. Особено Санбернарите деба...Да знайте кви ги произвеждат... Ама туй, коет ме подхлъзна мен, по нищо не отстъпваше по размери. Па и по констиненция си беше неприятно, такоа, некво... Лепкаво, мекичко, светло-кафеникаво, на места светлее до жълтеникаво. И как миришиии..малиле, с кво се е хранило тва животно бе, майкамуй говедо... И така...
Граждани, глей'ти си у краката!!!
Публикуване на коментар