Търсене в този блог

вторник, януари 26, 2010

3. Напред в бъдещето...

...това беше първата мисъл на Добри. Да вземе добрия си, макар и моментно замразен във времето приятел - Ставри, да го вкара във времеви-пространствен шоркът и дим да ги няма в бъдещето. Речено-сторено!
Добри докосна Ставри по главата (докато той бе коленичил, захапал долния ръб на писуара с опрян в главата револвер) и го понесе със себе си, напред - напреед в бъдещето...
В следващия миг те се озоваха в...същия кенеф. Беше почти празно, с изключение на два силуета в ъгъла. Единия (силует), пикаейки, сподели на другия:
- Ей копеле, вчера некав дрислю се напрай на отворен, накарахме го да пие пикня, оня се насра, чесно... И както си се забавляваме ние с него, таман и аз мислех да го напикая, и той..изведнъж изчезна, не знам кво стана, чесну ти каам, баценце...
Добри и Ставри си глътнаха езиците. Уат да фааак?!? Как е възможно..от целия възможен времеви-пространствен континиум, Добри да ги беше телепортирал точно на същото място, но на следващия ден, и точно в същия момент, същите мутри (или т. нар. "охранители", тъй като въпросните личности работеха като бодигардове в конкретното заведение. Една служба, която, без съмнение, бяха заслужили благодарение на високата си нравственост, интелигентност и хуманност...)
Добри и Ставри видяха мутрите. Мутрите видяха Добри и Ставри. "Ще ни смачкат" - отбеляза Ставри, преди никой да не бе предприел каквото и да е. Все пак Ставри четеше мисли, но този факт беше познат на Добри, толкова и колкото на Ставри, че Добри владее времеви-пространствения континиум. Герои, неразбрани от самите себе си, та камоли от света.
Герои, героии... колко да са герои?
Първата им мисъл и последвало действие бе да хукнат навън, обзети от неистов страх. Речено-сторено. Мутрите хукнаха подире им...
"По дяволоте, навярно силата ми не е достатъчна" - помисли си Добри - "не можах да ни телепортирам по напред от един ден. Фак! Сигурно това е шото още съм разстроен..."
Беше му трудно да бяга с хемороиди. Все пак бягаше колкото му душа позволява, че и 2 пъти отгоре. Се пак беше супергерой. Ставри бягаше рамо до рамо с него. И...
Избягаха, скриха се под канала на "Евлоги георгиев" и се свиха треперейки като двама вмирисани осрани пияни клошари...
- Копелеее, какво беше това - заговори първи Ставри - какво се случи, как...как го направи?!?
- Амии... - започна Добри...
- Замълчи! Кооопелееее, всичко ми е ясно" - прекъсна го Ставри - По дяволите, та ти...ти...ти можеш да спираш времето и да пътуваш през времеви-пространствения континиум, копелееее, ти си луууд!!!
- Как...к-как го разбра, аз нищо не ти бях казал все още - запелтечи колкото очуден, толкова и объркан Добри.
Е, как... - погледна го уверено Ставри - Много просто. Прочетох мислите ти...

Публикуване на коментар