Търсене в този блог

събота, март 05, 2011

Привилегията да бъдеш безработен Поповски ерген на 25 години

Здравейте приятели. Бях забравил, но се оказа, че днес имам рожден ден (добре, че е фейсбук и скайп). Последното ме наведе на редица мисли, част от които ще се напъна да споделя с вас. Приемете го като неофициално изявление по случай 25-годишнината от моето съществуване... Към всички вас, особено тези, честитящи рождения ми ден в момента, вече честитили го или възнамеряващи да ми го честитят в периода до 00:00 на 3-ти март 2011 г. (а някои и по-късно):

Супер съм. В Попово съм си, чувствам се преял, спрял, но отпочинал и спокоен. Фрий райд сингъл плейър или... небвързан млад ерген. На четвърт век. Без работа. Вкъщи, "у Попуу". Живота ми през последните дни се върти около манджите на мама, виното на тате (което за жалост свърши) и... лиспата на пари, с което би трябвало да свикна, за престоя си тук. Но не, не съм се отчаял. Добре, че трбява да уча немски, понеже ми предстои да обслужвам шваби на средна възраст, нейде из Европа. И то ми предстои доста скоро и за доста дълго време. Затова и се занимавам (поне привидно) със старите си учебници по немски, заучавайки идиотски диалози, на ниво 6-ти клас, по цял ден. Страхотно!

На всичкото отгоре, не мога да си позволя да живея, понеже... твърде вероятно ме очаква Дръг-тест. Баси. То добре, че нямам и пари. Да имаше поне ракия, но нейсе. Тая година се оказа неплодородна и баща ми не можа да се отбележи подобаващо, създавайки нелегално 50-60 литра огнена омайница, както обикновено правеше. Всичко е срещу мен, понякога имам това чувство. Но нищо. Предстои ми промяна. Хващам пътя... за да не хвана гората. Или сопата. Шото не можех повече, както повечето от вас знаете. Страдах от остра криза на личността и пълен дисбаланс между личностните ми качества (и очаквания) и действителната ми професионална (и социална) роля в живота. Пфу, пълен шит. Шоубизнеса е за мен. Славата, супермоделите и скъпите коли... и шампанското на дрогите, примерно. Не друго. Поне знам к'во искам. Затова, приятели, моля ви са, пожелайте ми го за рождения ден, па белким някой отгоре ви слуша...

Няма коментари: