Бележка за живота, изкуството и любовта... между другото

Само да отбележа, между другото, че страдам от остра липса на наркотици, радост, купони, мацки (вкл. бело, курви и разврат), хипхоп, пролет, лято, сърф, реге, Мара, Боб Марли, Слънце, радост и сини вълни, разбиващи се в плажа (или скалите, съответно)... Изпитвам лек дефицит и на смисъл в живота, ама това е друга тема, която бактисах да засягам. И затова - смятам да не говоря за себе си, ени мор. Стоп, край, оувър!

И все пак, всеки говори за себе си. И може би това е смисъла на личните бележки, блогове, стихчета, лично творчество и арт-а като цяло. Да изразиш себе си, да покажеш скритото, спестеното в ежедневните рутинни контакти, с които изобилства ежедневието и живота ти като цяло. Особено напоследък. Затова имаш нужда да пишеш криви болни и емоционално изострени (до степен на крайна болезненост) стихотворения и романтични хайку напушенярски тристишия. Но, това всъщност е доста нормално, та не случайно така правя и аз. Затова и не те съдя остро.

И не знам за теб, но поне аз обикновено съм и доста самовглъбен и егоцентричен в "писанките" си, залагайки единствено на своята лична гледна точка, емоционално състояние и отношение към живота (или поне това, което имам от него)... и нищо друго.

А иначе, говорейки за живота... за него със сигурност би могло да се каже толкова много. Той е колкото гаден, толкова и прекрасен, колкото и познат толкова и необятен и неизвестен. Да говориш за живота от призмата на своето жалко съществувание, е да говориш за София, в която си живял 4-5 години, прекарани предимно в 2-3 квартала. Т. е. - една доста ограничена и тясна гледна точка. А аз не си падам по кратките извадки, тесните ъгли и ограничните гледни точки. Гледам отгоре. Затова и не мисля, че имам самочувствието, а и желанието, да ви говоря за живота. Тая шибана курва, живота. Хах, да добавя ли някой друг раперски епитет, за по цветущо? Ей, тъй, най-обичам да украсявам и без т'ва твърде многословния си стил на изразяване с безсмислени притурки, лафчета, сленг, клиширани възклицания, кратки емпромптюта и романтични въздишки, породени от лекото стопляне на времето. То просто пекна, леко, след и без т'ва твърде дълго застоялото се шибаното време, а ние си помислихме, че вече е дошла пролетта. Не, драги ми смехурковци, не е така, все още е зима, все още сме в летаргия. Или поне аз така мога да ви кажа, тъй като ви наблюдавам от доста време и от голяма величина, от мащабна гледна точка и... Абе, по дефолт на мен всичко ми е ясно поне половин година преди вие дори да сте се позамислили. И не, не че се величая, не! Просто си сипвам една биричка, пускам си нек'во парче на нек'ъв си "A Skill" (нашумял напоследък покрай скорошното си участие в столицата) и си правя "харабията", от висотата на мойто лично Творческо Височайство и Свръх-Аз Арт Емо-Его. И така нататък... За Емо-Егото се шегувам, мразя ги тея с розовите перчемчета и черни потничета на розови черепчета (или обратното)...

А иначе, какво обичам ли? Това ли ме запитахте, драги интервюиращи. Ми, ОК. Обичам любовта, истинското изкуство, секса, шоколада, тревата, хипхопа, даже смело мога да заявя - РАП-а. Но това не е всичко приятели, бих ви споделил че се захласвам още и по латино танци, филантерия и научна фантастика. За последното честно, за първите се ебавам, ест... И така.

За света да ви кажа само, забравих. Света е 3D и има хиляди измерения. Според това къде си, какво правиш и най-вече къде мислиш да отидеш и какво мислиш да направиш, ще се определи картината на света ти. Това което ти се прожектира, което минава на мега-ултра хиляди кадри в секунда, пред очичките ти. Това, което се дава като храна за мозъка ти, като суров материал. Това което се подава към.. хъм.. как да го кажа - душата, може би. Или сърцето? Не, аз съм възпитаник на Биологически факултет, знам много добре функциите на сърцето, то няма нищо общо с емоциите. Всичко е в душата, само дето не се знае каде точно е душата. Единствено е доказано, че, умирайки, човек олеква с 21 грама. Гледали сте филма, нали? "21 Грама", ей тва, съм аз, всичко останало е жива и нежива природа. И приятели, и любов, и музика... Всичко се събира там. В тея, еди-си-колко-си грама. А живота.. Живота е твърде необятен, а аз твърде некомпетентен, за да ви говоря за него. Аз просто си използвам моите 21 грама и си разхождам организъма из 3D пространството, в търсене на нещото отвъд (можеби 4D, другото измерение или както искаш го наричай). И все още не съм открил това, което търся, не знам дали и ще го открия изобщо някога...

И... относно живота. Не... За живота не мога да ти кажа нищо, приятелю. Прочети си сам своята книга. Аз ше си доизпия биричката и ще затворя и тази страница от книгата на моя живот. Ти затовори твойта. И така...

Живота е прекрасен, защото е необятен...