Търсене в този блог

събота, март 05, 2011

Петък надвечер

Ставам... Изхвърлям препълнените пепелници и си вземам фъстъчки по инерция. Имало е банкет снощи. Нормално. Криво ми е доста. Иде ми да повърна и да се озходя, едновременно. Изпивам литър и полвина чешмяна вода и се замислям за живота си, ей така междудругото. За малко само. Сдухвам се, понеже откъдето и да го погледна виждам очебийната истина, че съм супер безперспективно деграде и нищо повече. А имах такива възможности, или поне според класната ми във Вапцаров - госпожа Цанева. Много мила женица...

После пак си лягам, понеже ми е мега криво и нямам сили да правя каквото и да е...

Будя се към шест и полвина. Вдигам щорите. Навън е сумрак, както е и в душата ми. Мрачно и задимено. Драйфами се от наслоения тютюнев дим, пропит в губерите и килимите. Толкова много банкети, толкова много гняс и сгъч, тонове помия и отрова, витаеща във въздуха и в дъното на чашите. Разлята и засъхнала по масите. Алкохол, трева, амфети и други порочни субстанции. Разредена отрова под различни форми и количества. Продаваемо псевдо щастие. Може да си го поръчаш и по телефона и след половин час е вече у вас. По същия начин както можеш да си поръчаш курва или пица, когато те е налегнал тревоманския глад. Нещо такова...

Никое време е. Мислите ми са неопределени и неподредени. Мога да се опитам да ви поговоря по теми с философски и екзистенциален привкус, но едва ли ще ми се получи, затова няма да го правя. Не ми връзва напоследък. Губя цел и посока. Мъжа трябва да има цел, към която да се стреми. Ламя, която да победи и принцеса, която да спаси. Аз май ги нямам. Май съм загубено деграде, пълно гевезе и тей нататък. Схващай ми мисълта, мисли асоциативно... Абе, мисли си квото искаш. И аз така правя. Да не мислиш, че си мисля мислите предварително. Това, което получаваш е чиста доза импулсивно "изкуство". Бах аз туй изкуство, то по тая логика всеки може да е арт. Аз не съм арт, аз съм просто крайно крив тип, с хоби да пише глупости, качвайки ги в социалната мрежа. Опитвам се да съм готин, това е моя начин да си помисля, че съм една идея по близо до нещата за които бленувам и мечтая. И така...

Настава вечер и месец изгрява. Криво ми е. Гледам аламинут и се чувствам като осран, махморлив шут. Бивш цирков артист, пенсиониран по болест. Болен от артрит, шипове и старческа невроза (не знам дали има такава болест) И пълен шизофреник, естествено - и алкохолик. Да. На там се стремя, мерси. Иначе знам че съм куул, няма проблеми, прая рап, чукам мацки и имам 1206 приятели във фейсбук. Бивам тагнат на готини снимки от супер куул щури банкети и то доста често. Това е моето ежедневие, такъв е моя лайфстайл. Почти съм известен...

11 и половина е. Криво ми е. Гледам Слави и ми се иска да съм богат и известен, макар и банален и тъп. Или поне да съм сценарист, или некакъв си там артист. Под каквато и да е форма, под какъвто и да е начин. Само да съм една идея по-близо до криейтив-арт-шоу-бизнес съсловието. Баси пародията. Много добре знам, че всичко е пълен фарс, фалш, кал и кич... И все пак го желая. Защо ли го желая. Може би, просто защото съм мега кух и прост. Един мечтател нереализирал се, един астронафт, неизлетял. Един пътник загубен. Абе пълен ахмак, тъпанар и самут. Изсулен зленко, деграде и прочие. И така. Пиша си глупостите по дефалт и пия ракия. Пуша и трева. И така... (Моля ви, не ме съдете строго, имайте впредвид, че всичко, което четете в момента е чиста проба лирическа инсинуация, хипербола и прочие. Да, обичам да лавирам със сложните думи, придават ми интелектуален и начетен имидж, който е доста полезен, когато се опитвам да свалям студентки по медицина или право. Понякога ми връзват дори и на мен.)

2:43 е. Чудя се закво ли ги пиша сичките тея глупости. Смятам да си изям шоколадовото яйце, което ми подари Надето и да си лягам. Какво ли ше ми се падне.. Хм.. тръпна в очакване. Мм.. абе, защо са ги ъпгрейднали тея яйца така, едно време по-лесно се отваряха. Сега има неква сложна система, която не мога да схвана, понеже съм леко чужд на това поколение. А, схванах. Най-накрая го отворих. И така, най-официално - падна ми се птеродактилче, което е супер куул. Това е толкова страхотно... Лягам си щастлив и усмихнат...

Публикуване на коментар