Търсене в този блог

сряда, март 16, 2011

Изповед за Блогспот и Блогосфера

Потъна ми времето из доста блогове на непознати субекти. Все парадиращи за индивидуалност (в което аз дори не се съмнявам), струящи арт, креативност и прочие...
Загубих се в това море от гении. Замислих се, в последствие (така съвсем неволно, но и съвсем логично), колко съм назад самия аз...
Сдухвайки се, същевременно бях и приятно изненадан, попадайки на блогове на мои приятелки - знайни и незнайни (поради това, че вече сме се засичали из блогове с други платформи или че са предпочели да останат инкогнито, но... мен не могат да ме заблудят така лесно)...
И така, за какво ви говорех?... А да, по дяволите, та аз дори не съм на ясно как да си управлявам блога, как да аддвам приятели или блогове, които чета. Дори не знам каква е разликата между двете и има ли такава, всъщност. Чувствам се толкова прост и безсилен. Един технически неуграмотен селю, напил се с ракия и написал две-три умствено замъглени (и привидно творчески и емоционални) стихотворения, парадиращи за... ако не гениалност, то поне оригиналност. Но за бога, аз съм мега прост, не ме следете, не мога да пиша, та камоли да чета вашите блогове. Защото сте толкова много и.... толкова по-добри от мен. На мен ми четат само бележките във фейсбук, там е толкова по-лесно... а и без т'ва имам 1229 приятели, от които повечето - приятелки (в 2:00 на 17.02.11, а утре вероятно ще са повече...) И все пак се чувствам мега смотан, тъй като фейсбук се ползва, както от супер кул хай-тек пичове и мацки, така и от прости селянки и селяни (към които неминуемо причислявам и самия себе си, поради хай-тек уърлд уайд уеб уменията си, програмния си език (по-точно - липсата на такъв), както и географския си произход). По дяволите, толкова съм прост, че дори не знам разликата между уърдпресс и блогспот, не знам откъде да си напрая дизайна по-готин (затова ми е толкова смотан блога, не заради друго), нито как да си вдигна RSS емисиите. Или да попричеля някой лев от Адсенс. Хах... звучи смехотворно, да не кажем абсолютно невъзможно. Да не говорим, че нямам и ни най-малка идея от програмиране, уебдизайн и графичен такъв. А като малък си мислех, че ще стана художник. Рисувах доста добре, не заради друго. Но после ме домързя... Както и да е, да не ви въвличам в личните си драми. Двата основни замисъла на тази бележка са:

Първо: Да ви помоля за помощ с някой друг съвет. Няма ли как да си адд-вам някой към, следени или любими блогове в блогспот, без да влизам в менюто редактирай профила, оттам да го аддвам като урл и т.н... Няма ли по-бърз начин (както във фейсбучеца) да си се сприятелим и да си влизаме в профилите (като следящи блоговете си, един на друг, аналогично с приятелите във фейсбук). Би било толкова по-лесно... Аман от тея технологични затруднения в човешките взаимоотношения...
И...
Второ: Пускам тоя постинг, понеже напоследък се чувствувам доста непродуктивен... Което, само по себе си, би застрашило бъдещата ми кариера на криейтив арт писателче и нереализиран сценарист, комик, режисьор, рапер и актьор. Нереализиран, поради липсата на постоянство и целенасоченост в стремежите, не заради друго (да не си помислите, че съм неталантлив само, сакън! Абе, всъщност, мислете си к'вото си искате, аз съм за свободата на словото и печата и свободния полет на мисълта.)...И-и-и, да. Мчи ко ся, скучно мий, неска ми се пише, утре ми се драска, а през цялото време ми се прави рап (в което съм доста посредствен, повярвайте ми, дори и римите ми куцат напоследък, колкото и да ти претендирам, че уж съм стрийт-поетестче и мега-ъндър рапер, нигга). Иначе, може да стана и известен актьор, да се снимам в малоумни реклами изричайки малоумния слоган на някоя вафла или шампоан против пърхот с некав сладникав по холивудски малоумен маниер (което донякъде вече съм правил и... бих правил отново за пари). А може и да чукам всички актриси в театъра или на снимачната площадка след снимачния ден, изживявайки се като неостаряващ секс символ. И така поне до 40-50 или докато ме пребори цирозата или други здравословни болежки, поради крайно нездравословен лайфстайл (мно'о кока, мно'о уиски и никъв джогинг, да не говорим пък за йога). И така... Да добавя ли нещо друго?... Ми, по-скоро не, то каквото и да река, сигурен съм, вече сте го чували. Обичам да си въртя "забавните" лафове по банкети и сбирки. Напивам се и забравям, после си ги изрицитирвам отново. Станал съм като баща си, "забавен"... Вървя по неговия път... О, това всъщност е тъй чудесно. За разлика от него, обаче, поне съм емси (или ми се иска да бъда такъв)... Тази мисъл ме крепи до края. Както и да е, въодушевих се като емо-тийнеджърка след получен автограф от Ачо (от Оги 23). Дори ще ви споделя кратка рима, коят ми щукна на ум, докато пътъвах с рейса от ЖП гарата на Попово до вкъщи. Смятам да завърша с нея, затова, моля ви, прочетете я с патетичен тон и подходяща интонация:

"Всякаква надежда тука, моля, оставете
'шот смятам да ви режа с римите като с мачете.
Докато ви режа, много моля ви - мълчете!
Масето палете, клепачи притворете
и за близка среща с Джа се пригответе!"

П.С.
То стана яка рима май... Амин!

П.С.2
Аз май излязох от темата доста... Сефте!
Публикуване на коментар