Търсене в този блог

сряда, януари 19, 2011

За Пешо

"Пешо е моя житейски пътеводител, духовния стълб на който се подпирам в моменти на морално падение, слабост и вътрешна несигурност... Пешо е лъчът светлина в тунела, Пешо е идващия влак... Пешо е прилива, Пешо е вятъра... и за Пешо пеят сирените в мрака... Пешовото "П" свети на фона на тъмното небе, когато опасност е надвиснала над Попово сити, когато града има нужда от своя герой... Пешо е Българския Батман и Поповския Бат'Бойко. Пешо е Балканския Шри-шри Равни Шанкар, Пешо е Българския Далай Лама... П.Е.Ш.О. - Пиедесталът на Елегантността, Шармантността и Обаянието"...

***

Гореизписаните суперлативи се отнасят само и единствено за Пешо. Пешо - любимецът на народа, на града и своето село. Човекът на трибуната, всеобщият любимец. Човекът пленил с уникален чар и неподправен хумор и баби, и внучки. Зевзекът, шушумигата. Певецът, поетът.

Или Пешо, такъв какъвто го знаят всички (независимо дали вече са се присъединили към фен-групата му във фейсбук, или още се колебаят. Аз вече го направих). Публичната личност, фамозната маска, вечно ухиления до уши добродушко. Добрият герой... Да, знам, това е Пешо за вас, това е което обичате и цените в него. А за мен ли? За мен е малко по-различно...

***

Пешо е човекът, който ме омагьоса, единствено и само с присъствието си. С мълчанието си, дори. Пешо бе толкова галантен, колкото никой никога не е бил с мен до сега (и със сигурност никога няма да бъде). За мен Пешо, Пешо е всичко, всичко това, което аз не можах да бъда. Обичам те, Пешо... Прости ми...

***

Пиша тия думи с натежали клепачи. А Може би точно това е ефекта от двете шишенца сироп за кашлица "Демофан", които изпих, в отчаянието си... (както и от целия блистер успокоителни "Ксанакс", които глътнах със сиропите). Защото аз никога, ама никога няма да бъда като теб, Пешо. Това ме подлудява! Не мога да не бъда теб, не мога да не бъда с теб, поне... Надявам се, някога да се срещнем отново... да... да-а-а...(тук вече мисълта ми се накъсва)... да се срещнем някъде там, където небето ще бъде по-лазурно, пеперудите - по-живи и красиви, а брегът - по-мек и топъл (ако ме разбираш). Приеми го като признание, както искаш... Вече и без това няма значение...

***

Сбогом, Пешо... Защо ме остави?!? Нека всичко това тежи на твоята съвест... Не, не, всъщност, не бива, та за Бога, аз те обичам!!! Сбогом... Не мога да бъда до теб вече... Не мога да те обичам!... Ти ми забрани!... Без теб не мога и да живея!... Ти ми забрани да живея, Пешо, да, това ми направи, точно това! Надявам се да си го простиш някога. Така, както и аз ще ти простя, когато те срещна на по-топлия и мек бряг, някъде там, под лазурното небе...


Сбогом, Пешо! Обичам те!...


P.S.

От анонимна фенка и сродна душа, която винаги ше те чака там, не го забравяй!...


Публикуване на коментар