Търсене в този блог

четвъртък, януари 13, 2011

Гайд за нощния живот във Варна

Здравейте, малки и големи маняци. Смятам да ви поразведа из нощния живот на зимна Варна. През януари, точно на пъпа на сезона. Времето, в което се екзалтираме като 14-годишни фенки на едновремешната тийн "бой?" банда - "Хенсън" (които, лично аз, едва в последствие разбрах, че са момчета)... Откачаме си поединично с едни и същи познати лица, с които сме си бактисали да си вдигаме наздравици отново, и отново, но продължаваме да го правим, щото сме си доста неинициативни и безидейни и не намираме сили дори и за най-малката промяна в лайфстайлите си. 'Ма ко да прайм, зима е, бачкаме много, искаме малко разтуха в края на работния ден. Защо да се лутаме в житейско търсене, причинявайки си душевно страдание, защо да се мъчим изобщо, при положение, че това сме правили цял (работен) ден. Ние сме просто децата на цветята, обичащи лекото и на хляба мекото. Съгласете се, все пак и ний, всички работещи офис-пленници имаме нужда от малко радост и любов... И мноо пушим и пием, навярно, което си е доста предсказуемо. Правим го поради липсата на радост и любов, би прогнозирал някой псевдо-психологично гуру (които и без това се навъдиха премного напоследък. Свиквайте - така става във времена на криза и девалвация на ценности). И за Бога, хич не си падаме по спорта, баскет-а ни плаши, а волей-я ний скучен... А футбола... футбола сий баш' селски. Затова са мърдосваме сяка вечер, боцкайки си парченца домати, краставички и мариновани чушки, със следи от сиренце (или с други думи - овчарска салата, а в случаите без чушки - просто шопска) и играем судоко, но само наум. Решавайки си поредния ред, доволно си припяваме куплет от никомунеизвестна комунистическа севернокорейска детска песничка - "Чин-джин-джон, куон, чън-маннн, йоо" (бел.авт. - това последното не знам как точно го правим)... И естествено, пийваме си "парцуцка". Все пак, закакво ни е да си боцкаме овчарска (съответно - шопска) салата без ракийца? Някак' нелогично ми звучи, безидейно, като една потенциална дупка в сюжета...
Същевременно, едновременно с провеждането на всички гореупоменати мероприятия, с нескрит интерес наблюдаваме и титаничния хандбален сблъсък между отборите на Аксаково (а.к.а. - "Малката Варна") и Апарухово (или още - "Белия квартал"), с което трябваше да започна в началото. Абе бая сме се кестисали, каквото и да означава "кестисали"? Или с други думи - все едно и също. Монотонноста ни тресе, а ленността ний пръв приятел. Всеки ден...

"А слънцето го нема, морето пак не спи, и някак грубо се бунтува с'сиви, грохнали вълни"...

P.S.
Януари, брат'ми, не е за хора, лирични, без свободно време и свободни платна за рисуване. Не и във Варна, не и през януари... А като се замисля, че това трябваше да е публикация за нощен живот и алтернативен лайфстайл. Не стана. Черпя ви с това парче. Приемете го като качествен завършек на моето послани, изразено (криво-ляво) с това безцелно писание...

Публикуване на коментар