Търсене в този блог

неделя, януари 16, 2011

Лайфстайлът на поредния траш-рапър

Петък е... Пием ракия в стар приятел, подготвяйки се за културно събитие, което не мога да посетя, без нужната подготовка и състояние на духа. Все пак не отивам къде да е, аз отивам на рап-банкетче. Промоция на албума на едни еди-кои-си рапъри в един еди-кои-си клуб (започващ с "К" и завършващ на "микс"). Сигурен съм, че тази вечер ще ми се случат поне 4-5 чудни случки, само не знам, защо още не мога да се наканя да тръгна и да дам шанс на случките си да се случат. Ок, айде, последна чашка и вече тръгвам, че забравих къде съм тръгнал и защо отивам. А аз отивам да празнувам! Да се забавлявам! Заради рап-а го правя, не за мене си. От колегиалност...

Влизам в клуба... Смях и неориентирана обърканост. Бийтове, кикот и речи. Тийенджъри и тийнейджърки, смъкнати панталони и къртечен флоу. И крив дръм енд бейс. Познати лица, позната среда. Около мен прехвърчат безцелни нарко-инспирирани словоизлеяния: "Кво стаа човеееек", "К'о ста-а, мееен" и тем подобни... "Еми, ко да стаа, как да съм, добре съм, на рап съм дошел и аз"... друго не ми се добавя. Добре съм, пуснал съм се със сала надолу по течението на музиката.

Бе, то хубаво музика, ама те т'ва рапа не е музика за мене, това е бързоговор върху зациклила на 3-такт-а винилова плоча. Аз дори не знам какво е винил... И все пак, не мога да го разбера този "музикален жанр"...

Шегувам се, естествено...

И така. Пред мен са стъпалата и тълпата вдигнала се на щурм към своите любимци. Катерят се тъй устремно, спирани единствено от опънатите най-отпред вериги - прегради от съображения за сигурност. Все пак трябва да има прегради, възпиращи превъзбудените и екзалтирани пияни фенки. И така, нека обобщим - една малка добре обособена групичка от крайно-зарибени по ритъма маняци се е разположила нагоре по стъпалата към сцената, близо до своите любимци. На една плюмка разстояние, както се вика. При това, нека не забравяме, че жаргона за рапирам на английски е "spittin'", т. е. плюя. Можеби тези верни фенове са получили своите плюнки и са се прибрали с разтъптяни сърца, уморени, но щастливи... На 5-6 метра метра назад и надолу зад първата групичка се шири танцуващо множество от по-толерантно настроена към рапа тълпа. Хора от кол и от въже дошли да танцуват и да се забавляват, наслаждавайки се на придобитото си по един или друг начин опиянение. Навярно същите лица посещават и хаус-партита. За тях музиката не е толкова важна, парти да има... Лудница, кеф и щастлива обърканост. В тълпата можеше да се наблюдава интензивно щракане на фотоапаратчета и симулиране на готини пози. В стил - "Снимай ме така, снимай ме инак. Веднъж да направя с пръсти "eastside", веднъж "westside", веднъж с гангстерска финзиономия (или генгста-имидж), веднъж с дебилен зубърски вид...". Чувство за хумор от класа, порочност и артистичност, накуп. Всеки се е вживил в ролята си на герой от поредния култов американски тийн-сериал. Или на водещ в предаване за проблемите на тийнеджърите по "Канал 1", даващо съвети от рода на "как да се справим ефективно с акне-то", "как да шашнем гаджето" и тем подобни. Поне на мен така ми се струва, не знам защо все съм толкова критичен.

...

Чакам стрелките на часовника да ударят 2.00 за да мога да изляза за глътка свеж въздух и бира, която предвидливо съм си скрил навън. Не можах да я изпия по пътя, а да не става "зян". Сърце не ми даде да я изхвърля. А и няма какво да си кривя душата, "каширането" на алкохол пред клуба, е тактика която отдавна практикувам. Една утвърдени анти-кризисна мярка, по-добра от тези, които ви хвалят по "тиливизията". Една лично утвърдена, доказано работеща за мен практика...

Те, така де. Пийвам си. По едно време, гледам как около 5-6 пича с черни прилепнали тениски с надпис SECURITY, се нахвърлиха като гарги на захвърлена саламка върху някакъв тип. Друг неизвестен типаж се опитва да противодейства с възгласи от рода на "що бийте брат ми, уе, оставете брат ми, аз затуй ли ви оставих триста кинта в скапаното заведение" и после - "копелеее, счупи ми очилата, ох, ся кой ша ми ги плати, струват триста лива" и т. н... Насилие. Грозна гледка. Тъкмо се бях отнесъл, инспириран от поетичността на БеГе-рапа. Неравната схватка ме върна обратно на земята. "Shit happens", "живота ми е гетто" и други успокоителни слова се въртяха из главата ми. Доизпих си "кашираната" (или "скритата", за тези които не са в час със уличните жаргони) биричка и се завърнах да се "донаденся". Речено-сторено.

...

(Бел.авт. - тук навярно камерата е дефокусирана, понеже визията се губи. Сюжета е изтрит, както краткотрайната ми памет. Безмълвие. На дневен ред застават пиянските спомени, или по-скоро - липсата им. Доста нетипично...)

...

Няколко мига по-късно се намирам на бира в познатото фънки-мазе, до което, току-що откривам, са отворили дюнерджийница. Не издържам да не подлуча (или по-скоро - очесня) дъха. Подкрепям се и се връщам, за да си довърша бирата. Не искам да оставям остатъци и следи. Все пак съм професионалист...

...

(Нова дупка в сюжета - бел. авт.)

...

На следващия ден правя рап, цял ден. Изпотявам се от рап и се изкривявам ментално. Накрая на работния процес съм толкова превъзбуден, че не мога да спра да римувам наум. Излизам за малко, да се поотпусна. Най-много за по бира-две понеже съм поел ангажимент да се включа в средно зимно преброяване на зимуващите птици до Шабла и утре трябва да стана в 6. Въпреки това не се сдържам да не дегустирам домашната ракийка на един съгражданин и приятел от близкото детство. Решавам и да намина през едно парти, понеже ми е на път за вкъщи. Хващаме такси за по-бързо и отиваме на рап, за малко. Завършвам вечеринката около 3 и половина пред компютъра след "най-свежото черно парти на Варна".

...

Събуждам се към десет и нещо. Е, навярно не ми е било писано да броя патици точно днес. Лягам си отново, щото ми е много зле, а трябва да съм свеж за по-късно. Имам изпит другия уикенд и трябва да подготвя презентация и научна статия. Ще ги направя, колко му е, само да се наканя да започна...

...

След час ми звънва един приятел с предложение за шкембе (официално "бира и шкембе", но аз отказвам бирата, понеже ме чака интелектуален труд. Знам, че е твърде възможно да се поддам още от сутринта, но все пак не искам да си придавам такъв вид. Аз съм волеви млад човек и това е единствената истина, в която вярвам. Окей, добре, признавам си, възможно е да ударя и една биричка, но нима това би замъглило творческия ми гений? Не мисля...)

Предложението за бира и шкембе се реализира под формата на много бира, чипс и билки. Шкембе-чорба няма все още, не можем да се наканим да тръгнем. По едно време се осъзнаваме, че сме изоставили първоначалната си умисъл, което ни ужасява и всички вкупом тръгваме към еди-коя-си (или без значение коя) кръчма. Цък, мал шанс, оказва се затворена. Опитваме с втора - ламаринена постройка в близост до ЖП-гарата с интериор наподобяващ наскоро отворен селски супермаркет. Лъскаво и претъпкано. Опитваме се да влезем. Спряни сме на вратата. "Измихме вече... В неделя работим до 5" - така ни отговарят. Пф, забравили сме че днес е неделя. Хората искат да почиват. Е и ние искаме да си починем активно. И да си изсърбаме по едно лютичко шкембенце. Толкова ли много желаем. Разглезени градски деца сме ние, така би коментирал баща ми, ако беше наоколо. Хубаво, че го няма...

В крайна сметка, късметът ни се усмихва в някаква трета кръчма. Сядаме доволни, пием по биричка и си изсърбаме супичките по Бай-ганьовски - шумно, подсмърчайки и със сълзи на очи. Не случайно от чичо си Гошо знам, че по-лютата шкембе-чорба бори махмурлука по-добре от по-не-лютата такава...

...

С последния практичен съвет, смятам да приключа своя кратък разказ, за да потъна в размисли за наближаващия в близките часове делничен ден. Благодаря ви, драги ми слушатели и до другия петък! С пожелание за ползотворен и смислен делник и сладки сънища...

Публикуване на коментар