Чичо Манчо продаваше самолети. Такива, кривички, пооцапани... сгънати от хартия. Надяваше се някой да му купи поне 1 - 2...
И аз се надявах, поне някой да се спре и да му даде 50 стотинки за един сгънат от хартия, или по-точно стар вестник "Трета Възраст", самолет. Така и никой не го направи. И аз не го направих. "Нямах леф" - така се оправдах.
...После Чичо Манчо почина от рак на дебелото черво. Докторите така и не разбраха, че човека страдал от старческа шизофрения (или още синдром на Адлер) и прочие ментални отклонения. Па и кой ще се заинтересува от един човек, продаващ сгънати от стар вестник самолети в най-различни шарки и размери, всяка сряда и неделя след шест следобед, около градинките на "Седмочисленици". Там и без това имаше достатъчно луди, алкохолици, наркоманчета и шибани псевдо-ъндърграунд изсулени пишлемета... И от всякаде миришеше на коз, и от всякаде те молеха за стотинки за спирт (или направо за херца), и от всякаде се чуваше само: "копелее", "батеее", "имаш ли пийсе стутинки", "поста" и "ей, някои ши ходи ли до клекшопа да ми земи ено шуменско?"... Нищо чудно, че чичо Манчо не можа да продаде нито един от лично сгънатите си хартиени самолети точно тук...
Всъщност, продаде само един - на едно красиво набонбонено момиче, което на връщане след парти, продължило до другия ден следобед, беше толкова преливащо от любов, че не се сдържа да си купи едно самолетче. Чичо Манчо, естествено и го подари без пари. Та нали, все пак, така подобаваше етикета, а чичо Манчо си бе потомствен джентълмен...
...Така и не видя момичето отново. Отиде си от рак на дебелото черво...
И тя не го видя отново. Не, че го запомни. Не че щеше да си го спомни ако го беше видяла. Не... тя не помнеше нищо, изобщо... Тя бе едно красиво танцуващо цвете, а чичо Манчо беше старец със синдром на Адлер и рак на дебелото черво...
Публикации
4 коментара:
вълнуващ.
П.С. преди пет години бяхме по едно и също време на едно и също място. опита се да завържеш разговор, аз те игнорирах. не за друго, просто ми се видя прекалено енергичен, скоклив и надъхан, за да имам "полза" от тази интеракция. сега случайно попаднах на блога ти и виждам, че не съм била права и се чудя на колко ли още готини хора просто не съм дала шанс.
успех в начинанията.
Да понякога хората оставят грешни впечатления... И това е не заради друго, а просто... всеки си е избрал някакъв филм и се придържа към него и не иска да допусне възможността да разбере филма на другия, дори за малко... Тва е проблема... това раздалечава хората...
А иначе, мерси. Хубаво е да чуеш, че отвъд привидно олигофренския имидж може да оставиш и добро впечатление... И, по дяволите, давай шанс на хората или поне на тези, които макар и мъъничко те накарат да се замислиш дали евентуално, би могло да си заслужават... т. е. да имат поне минимален потенциал да допринесат някъква, било то и незначителна "полза" за осъвършенстването на твойта личност и разширяването на перспективите ти и прочие... Ако това ти е целта де... Не знам, аз вече май съм го минал тоя момент.
П.С.
Ще ми припомниш ли за кое събитие става въпрос... Все пак са минали 5 години и нямам никакви спомени... А ми е интересно, не за друго...
нямаше събитие, просто случайна среща в произволна софийска кръчма, по-точно строежа.
Хах... нищо не обичайно. В тая случайна софийска кръчма ми минаха студентските години... баси...
Публикуване на коментар