Търсене в този блог

понеделник, декември 13, 2010

Разходка в мислите на един духовит клошар - алкохолик

Ходя си аз така, значи, разбираш ли, с ена такава оръфана шапка и криво бомбенце, начи... И си вървя така, начи, начи... и си подсръбвам де, такоз, гавръткам си... И са подпирам за дувара с валсова стъпка, кат, тоз, кай гу де, Тошку Колев... Ама, аз, такоз... малко съм са пучерпил, дьеее...
Маа, то, тва, ш'знайш няма никво значение, ич!... Аз съм си себе си, сякога, сякак си... И успявам винаги, някак си... да бъда себе си. И да бъдааа... да бъдаа... много пиян! Да, много, пиян... Мноооооого! Ма ни мъ ибе. Щот съм емси... и съм лошо момче, ша знайш...
Ма, иначе де... аз съм много добър и добродушен, мил, любящ, искрящ човек. Вежлив гусподин, ентелегент смутен, млад левент и прочие, майна.
И... сяяя.... такоз... има ли смисъл, да... да ви говоря повече,а? Да ви говоря...а... да ви говоря ли, викате..? Ам... то.. да ви говоря, вий хубау сте рекли ам',ам'аз... за ко ви ви гуворех, уе? Забрайх...
Айде, зайби...
Те, така де... 'одя си аз така, лекинко, джазец, фънкъ, смоот-джаз-криминал... И си праскам кайсиева, и си щракам със пръсти... и си пея: "Аз съм хот, кат Дон Кихот, кат ма видят женурлята, пискат: "О'май, год!" и тъй...
И съм поет съм, я, па, ша знайш... Написъл съм две-три стихутворения, такива... ученически, детски... В книжка за басни са ми публикували басняя... и в хумористично вестниче, ученическо, ми има творбите на мене, уа, ей...
Не, че... не, че ся нещо са фаля, ти тъй шъ си помислиш, аз знам... ша кайш: "...тоз ся ко са фали колко е успял, сякаш иска да ни сдуха ний как нищо не сме постигнали през жалките си безсмислени животи..."
Не, уа, хора, ма... чуйти ма моля ви са, само... Не, че искам аз нещо, квото и да е, дори да ви кажа... дори... да ви намекна...Не, не искам... шот не мога... И шот не искам... И да исках... Ни мога... И няма как да мога... Аз ни искам да мога... Нито искам да знам...
Искам да избягам оттука, да са покрия, и да са налупя със ено старо сако, клошарско.. мазно.. И да са скрия ей там у кюшето, в мрака... Се ено ма няма... Се ено... нивгъ ни мъй имало... Ей тъй, да изчезна...
Маа.. то хубао да изчезна... Ама, ко ше праят фенките ми без мене бе брооо?!?... Боже.. бях забравил, че имам тонове фенки и те без мен ши си изпорежат вените и ше се нагълтат с тонове хапчета... фармацефтичните компании ше напраят сума ти оборот от тях...
Ааа, не... Не! Аз, такоз.. фармацефтичните гиганти ги ненавиждам... Мразя ги. Ни ми продават медицински спирт кат ми са сръбва, а съм закъсъл... Ни ми дават от оня сироп за кашлица "Демофан", на Байер, дет... дет яку друса, гиди безбожници зли. Нищо... И аз нищо няма да им дам...
За ко бях зел да говоря... А, да... за фенките. Е, затва не мога да си позволя да се самоубия или да изчезна, да забегна в чужбина и да потъна вдънземи на някой тропик супа кул остров по карибите, нейде, барем... Е за тва...
И си сидь тука... И мий студено... Ко да прая, грея си душичкитъ... Наливам си парцуцинка, цъкам си кисили крастаички и си топля мокрите клети крака на чудото... Чи ми са скъсали и чорапите... и обущата ми зяпнали... Мани... мизерия...
А къф бях ено времее... Мудерен, готян, газее... Ама... аз, аз и ся си имам разни примущества пред другите джентълмени, за пред дамите, навярно, аз съм сигурен... Хъ-хъ.. чи аз ли, баш, няма да имам, уее... Бъ-хъ!... Хъхъхъ!... Мчи къ'... Паля си кошчето, паля си козчето... топля ръцете, грея душата, искри прехвърчат в душата и в сърце си славей песен пее: "Ко ме ебе?!?"

Няма коментари: