Откъсъци празнична параноя (Първа част)

На връщане от града газя в кишата и калта. Бягам бързо с багажи и масета по джобовете. Плъзнали са куки, особено по празниците. Не че ме притесняват, аз съм оптимист и бохем. Нося се на една педя над нещата. Понякога сивия ден ме сгромява, но като цяло не ме ебе. Мен параноя ме не лови. Да си дойдем на думата, кат казахме "параноя". Ще нарека този кратък разказ - "Откъсъци празнична параноя". Ще бъде импулсивна творба, барем... (надявам се "откъсъци" да се пуише така).

Та ходим си ний, тримцата - аз, Даньо, Жоро и Дефлян Рязградски и по едно време като ястреби от гръмотевично небе към нас се спускат трима кукери. Вадят пистолети, земат ни лични карти. Настава смут и параноя. Жоро повръща от спек. Намират му коза, както и кашето на Даньо. Дефлян... той па си бе скатал бучица бакпулвер. Аз? Аз си бях чисте бе, мчи къ... 

Ма ко да ги прая, тръгнах с тях към 3-то районно. На изпът ми беше, отивахме на банкет на 4-км. Викам да се повозя, шом господата са толкоз любезни. Започвам да си лафя с тях, пускам вицове и свежи хуморески. Познбат похват. По едно време както пътуваме по цариградско, куките потриват доволно ръце, мойте негри хем се спичат, хем уж не ги ебе... а аз гледам през прозореца към разтичащите се светлини на ноща като наяден с паркизан шахматист. И.. тогаз, да точно тогаз, не щеш ли и баш изведнАж, силна светлина проряза хоиризонта. Шофьора загуби контрол над колата. Летяхме над 4-км. И полетяхме... И полетяхме.. Нанякъде, еба ли му майката къде, бях заслепен, а дори нямах време и да се уплаша...

Очаквайте Втора част:)