Търсене в този блог

вторник, декември 20, 2011

По Околовръстното...


В мокър сняг и кал газя пак (без шал)
А очите ми търсят отсрещния бряг...
Под оловното небе, във въздуха бездушен
Изпарения на воля дишам...
Смес от серен и въглероден диоксид.
В пост-индустриален свят съм гид...
Водя ви... с привиден авторитет.
А всъщност съм разбит и нямам капчица късмет.

В миг задушен
Безнадеждно чувствам се заключен,
Смешен и отчайващо безлично-скучен.
И паническа тревожност ме обвзема,
Дъха на сила взема (ми), притиснала гърдите...
Намокрила очите.. Страх и гадост,
Драйфам в лудост лепкава, непреодолима
И мрак като катран във мен се влива...
Делириум –
Безкраен, безчувствен – студен, метален
Бой ментален, надавам вой... протяжен, глух, безкраен
От кал острието валям..
Острието... на спасението
И призовавам без надежда с глас прегракнал, сух...
 „Спасение тоз, който дири, нека е готов на харакири...”

Публикуване на коментар