Търсене в този блог

понеделник, ноември 15, 2010

Вечеринка зад витринка

Ноемврийска вечеринка.
седя зад своята витринка и
играя свежа сценка...
Но сценария е кофти, режисьора е педал
шото докат съм спал, яките роли е раздал...
или аз самия яка роля не съм земал,
шото просто съм се надрал
и отново съм заебал...

Ама кво па ся, няма да се дребня и да киселя...
кисело ми е и без тва, криво, сиво..
И що.. ?

...шото забрайх си микрофона във Дефото...
и слушалки нямам, а искам да бълвам и да издавам..
хиляди пътеки, да изпълня със слова, по бели листи да цапам, драскам, да творя...
дай ба!!!

Не мога да се спра, мога ли? - не знам, не ща...
За миг съм тука, на пук да ти извадя душата със кук-а,
да те изкривя, да, т'ва целя...
да те мръдна, от фона, от декстопа обичаен,
Шото не за друго, бро, 'ма мразим да скучаем...
Ей, за тва мечтаем...
планове градим и траем..
Ко да праем..?
Не е лесно, мой, братчед да фърчиш в просперитет..
Да набараш медеца и на питата мекото,
от пилето млякото, и на каката гащите..

и отгоре на бука, докат кукувица кука,
на ъгъла те дебне мазна гадна кука
и хора, разни, с начупени кокали, жулят кока точно пред блока ти
а две преки натам, некав пишман растаман
отваря надран, своя шекер-дюкян...

а аз пак ням.. не знам...
Па дори и да знам, няма да ви кажа грам...
Пуша два, после спя.. и в мислите редя и сънувам че летя...

Публикуване на коментар