Пияно судоко

И седя си... и пея си, уж, но само наум...

И чопля семки, и съм цървул...

Нито готин, нито прекрасен...

Бях шумен, сега съм безвкусен, безчут и безлгасен

Чужденец, чуден, чутовен...

...или пич, пиянде, местен...

Не съм звезда...

Някак интересен, но не прекрасен...

Гледам се загадачно, минавам край витрини лъскави и мисля си за тебе, и лъскам си...

С парцал полирам ябълките лъскави..

Зелени генни, лекичко модифицирани,

като капки изумруди,

като мечти, една след друга, капещи, прогниващи..

Неподразбрани, пожълтели, накапали кат' круши тлъсти, сладки и дебели...

...Захарни...

Очи, петлета, деца със зъбки млечни, редки,

с очички черни и премрежени...

Мечти и спомени, откъсъчни...

...Късам и сгъвам в палачинки, шмъркам песачинки, пуша детелинки...

...но никога четерилистни...

Нямам късмет, пиша в А4 бели празни листи

И говоря с на хората мозъчните кисти...

Или глисти...

С мозък повече отколкото на хората самите

...и плюс тоя, дет са го изпили чафките...

Докат ми гледат филмите...

Амеркиканските, сладникавите...

От тез дет сички сме от готините, силните,

в суб-ърбън зони, вилните,

зелени, развеселени, хора със семейства и мечти...

с джипове и къщи 5 звезди...

Манекени пластасови кат Барби и Кен...

...

А как да си момиченце на 4 и да играеш с модели на един прекрасен свят,

а да живееш в кочина и баща ти, доведен, да ти е като брат,

а братът, доведен, да иска да ти е шурей, вуйчо, змей или ебач,

пиян, с ракия олян...

Приятел с кожух, на ракия миришещ,

дразнещ, в мислите дълбаещ...?!?

...

СмотаниЯ, кочинА,

някаде далече, там, объркана, из основи сбъркана...

Не знам... объркан съм и аз...

Леко пушил, леко пийнал или баш пиян...

за нещо ставам или за нищо не ставам, истивам и сам се в мрака оставям...

И срещу нищо не заставам, нито съм сериозен, нито в кво да е внимавам..

...нито съм сериозен, нито се ебавам..