Търсене в този блог

неделя, март 07, 2010

В чакане на пролетта

В меланхолия отпуснат,
близо до земята, до пръстта...
Диря по небето облаци
със изстискана като за фреш душа...

Изтощен, отпуснат, смачкан, сив
нищо не остана, сега съм просто жив...

Ходя като мървец в градеца празен...
Мазни манджи манджам...
Ганджа пуша, падам...

С пръстите попивам спомени
по тротоарите безлюдни...
Отчяние - концентрат във
Проста...
Празна...
Празнота...
Една... бездънна Яма...
Просто ей-така...

...а очите ми по земята тъй търкалят, чупят се...
По диагонали остри на квадрати черно-бели...
А в очите сини сенки черни,
в ноздри черни бели сенки влезли...
енергия...
бездушна, непотребна...

Изстискан... без душа отпуснат,
непотребен...
Сам пуша в коша за пране
за скраб, клош, клоун...
както искаш ми кажи и... не че ме ебе...
не че те обичам...
не че ме обичаш...
просто искам да те гледам
докат ми писне и в очите прелее от тъга
и ярос..злоба..самота...
И после ше ти кажа чао
врата във кородора тъмен ще притворя
...в недоизказан край... още един подобен край...
(..ще отлетя...)
Публикуване на коментар