Търсене в този блог

понеделник, април 21, 2008

Чичо Гошо работи на терен...

Чичо Гошо стоеше в офиса (кръчмата) и биеше мухите, които кацаха по масата му. Нервен бе и отпиваше от една малка стъклена чашка глътки топла ракийца. Лято бе, но вентилатора не работеше. Стоеше, пиеше, потеше се, мухите биеше... "Един чудесен ден'', каза си и продължи със своите занимания до края на деня. После се прибра, по пътя мина през бакалията за кило домати и олио, понеже беше свършило, а салата без олио не е салата. След минутка си хвана ансансьора, качи се на етажа и се пльосна на фотьойла, пусна си мач, наля си ''хоум гроун ракия'' и се отпусна на креслото. Заспа, заспа и захърка...
По телевизията пуснаха ''Хит минус едно'' и Дони му запя: "Страхотен, де-е-ен, аз избрах си сега... Аз избрах страхо-о-о-отен ден...'' Чичо Гошо, обаче, навярно, отдавна спеше и не слушаше Дони. Па и хич не му бе почитател, от край време. Чичо Гошо си тачеше сръбския Турбо-фолк и всичко друго за него бе педалски лигавщинии или...музика за откачялки, дето трябва да ги държат в лудницата, а не да ги пускат по ''тиливизора'' да развращават младежта, гиди простаците им с простаци...
На следващия ден Чичо Гошо стана с утрешното предаване на ''Скат'', завря си едно ''кайве'' в джезвенцето, капна 15-16 капки ракийца (колкот за вкус) и се излегна на стария продран фотьойл. После, след като жена му отиде на работа, (тя работеше в един студентски стол като готвачка) се отправи с делови устрем директно към офиса (кръчмата). Седна на една маса, поръча си ракийца, ''сложи едница на "Манчестър'' и се зае да изтребва нахалните мухи кацащи по масата му (и съответно - залепващи за нея, тъй като Минчо - Бармана не си даваше мно'о зор да търка масите с влажна бухча, пък и пестеше от верото...).
В офиса бе лек безпорядък. Така го обичаха неговите служители и гости, демек - кварталните пиянки. С две думи - ''хора - душици''!...
Деня на чичо Гошо мина по старата програма. Прибра се и заспа на фотьойла отново. И на другия ден - отново. И на другия... И на по-другия... И на по-по-по другия, също. И така, докато един ден чичо Гошо не се замисли...
Беше в кенефа и четеше ''Шок''. Некви клюки за живота на Лепа Брена. Тя за него бе икона!!! Най-голямата, най-великата!!!...Просто на тая земя няма такава и никога не би се родила...!!! Както и да е, де...Таа, не знам каква точно асоциация направи чичо Гошо и на базата на какво, но в един миг, осъзна простата истина, че живее еднообразно и... доста неекологично, примерно. Прииска му се... да живее както преди, на село. На чист въздух, на вятър и припек, под откритото небе. Прииска му се... да забрави за офиса, макар и за един ден и да поработи на терен...
Речено - сторено! Чичо Гошо стана призори и наточи инструмента си. Беше четвъртък, 24-ти април. Наметна посъдраната си дочена манта и обу галошите си. Погледна се в огледалото. Нещо липсваше. Нахлупи и стария си ТКЗС-арски каскет. Сега вече беше ...истински!
Хвана градски транспорт до Кокаляне. Не дупчи билетче, естествено... Оттам - направо в бащината си къща. Беше позапустяла, но и... напоена със спомени. ''Стара спретната къщурка с две липи отпред'', които, обаче, беше отсякъл преди две години, за да продаде дървесината срещу някой лев на местното лесничейство. Отвори ръждясалата връта, която изкърца балгозвучно, и навлезе с горда стъпка, стъпквайки хилядите червеи, мравки, ларви и акари, които неминуемо се изпречваха на пътя му. В този миг той... Той беше човека!
Застана изгърбен на къра. Слънцето напичаше към пладне. Отоври си бира (не пиеше ракия понеже днес бе решил да работи) и хвана с груба длан твърдия си инструмент. Стисна го... Надигна го... Извиси го към небесата и с груб тласък го заби в мекия субстрат. Изхриптя (по-скоро - изгрухтя) и го завлачи с мъка назад. Изпоти се, зачерви се, подивя и се развихри...
В близките 65-70 минути приличаше на Таз в действие...
Накрая, след като бе изпил 3-4 бирички и слънцето го бе понапекло доволно, чичо Гошо седна на една празна пластмасова щайга, която до скоро бе пълна с картофи за разсад. Запали си поредната ''Арда - качак'' и се усмихна с умиление. Цялото поле, бе пред него. И цялото бе засято с... картофи. Чичо си беше свършил работата като истински професионалист. Сега можеше отново да се върне към стария си, безгрижен лайфстайл и да го кара така докато настане време за... вадене...:)
Публикуване на коментар